Психиатър: Заради строгите мерки, напрежението ще ескалира

По-строги противоепидемични мерки у нас, заради високия брой на новозаразени и смъртни случаи от коронавирус, но как това влияе на психичното ни здраве, коментира пред bTV психиатърът проф. Дроздстой Стоянов.

"Новият "локдаун" ще следва логиката и развитието на всяка една подобна ситуация или решение, при които хората биват поставени в условия на принуда. Тогава, когато наложиш определени действия на широката популация или отделен човек против естествените му нужди и импулси, той намира начин да отреагира на тази норма по ненормален начин в своето поведение. Може да не е в момента, а отсрочено - след няколко месеца или седмици", заяви проф. Стоянов.

Според него енергията на протестите през лятото се дължи до голяма степен на недоволството, натрупано от първото затваряне през март.

"Това, което ще стане след този втори "локдаун", зависи от цялостния курс на пандемията, а не от събитията, които ще настъпят на 21 декември. Всякакви подобни мероприятия увеличават формите на насилие и неадаптивно поведение. Дали това насилие ще се изрази в семейната среда, дали ще се изрази в професионалния колектив, дали ще е на площада, не е важно. Важното е, че насилието ще ескалира", каза специалистът.

По думите му особено уязвими в тази ситуация са децата. "Опасяваме се, че те са най-потърпешви в тези процеси, от постоянното говорене за купчините трупове, които падат като зомбита от асансьорите в моловете. Тези деца ще бъдат индоктринирани с три послания в тяхното житейско развитие: първо, че те са резервоар на нифекция, която съзнателно или не убива техните баби и дядовци.Второ с това, че физическият контакт е опасен и ненужен, трябва да се избягва и трето, със свръхекспозицията към електронни устройства заради обучение онлайн и дигитализираната форма на комуникация извън пандемията".

Шансът да излезе по-добри от кризата е, ако тя се дефинира и управлява по-добре във времеви диапазон", смята той.

Пандемията влияе и върху медиците и според проф. Стоянов, те са демотивирани от ниските възнаграждения и липсата на реформа. Дори тези, които са мотивирани да работят за каузата, се сблъскват с непрекъснато променящите се правила за специализация. Моделът на управление на болниците също допринася - директорите да назначават от държавата и общината, а не се избират с участието на медици в лечебното заведение, което го прави по-незаинтересовано за персонала.