Първи по смъртност, но с над 1000 предупреждения за нарушени мерки в София

Над хиляда са съставените предписания от МВР за последния месец за нарушаване на противоепидемичните мерки в София. От полицията съобщават, че ще увеличат присъствието си и проверките на фона на предстоящите коледни празници.

Само за последния месец от Столичната полиция са съставили над 1000 предписания за нарушаване на противоепидемичните мерки. Това обясни пред БНР Красимира Стоядинова от "Охранителна полиция" в СДВР.

"За периода от 2 ноември до 3 декември 2020 година включително, от служители от Столична дирекция на вътрешните работи от състава на „Охранителна полиция“, в това число и работещите в районните управления, са съставени общо 1150 предупредителни протокола. Писмените разпореждания, които са издадени от полицейските органи, са 625, като са съставени 315 акта", посочи тя.

Екипите на Столичната дирекция на вътрешните работи активно участват в проверките по спазването на последните заповеди на здравния министър.

"По отношение на последните заповеди на здравния министър оказваме съдействие на Регионална здравна инспекция с проверки по питейните заведения", каза Стоядинова.

От полицията обясняват още, че не на всеки нарушител веднага се съставя акт. "В повечето случаи се опитваме чрез превантивни мерки, тоест първо предупреждаваме и ако не се изпълни наше предупреждения или разпореждане, се предприемат рестрикции, като се съставят актове. Имаме и системни нарушители, при които превантивната мярка няма ефект", завърши Красимира Стоядинова.

ECDC публикува промяна на дефиницията си за "потвърден случай" на заразен със SARS-CoV-2. С това свое становище Центърът приравнява положителния резултат по PCR метода с този на положителния бърз антигенен тест. Трябва да бъдат потвърждавани само подозрително отрицателните антигенни тестове, които са на лица с характерни за COVID симптоми. След препоръката на ЕК за признаване на резултатите от този тип бързи тестове, вкл. между страните членки, а не само на национално ниво и след промяната на дефиницията от ECDC, пред българските власти не остава друг вариант освен бързо да променят националните норми и да започнат също да признават резултатите от положителните антигенни тестове. Така официалните данни за разпространението на заразата ще бъдат значително по-точни и близки до реалната картина на заразата. Остава отворен въпросът как ще се проследяват резултатите на направените в домашни условия бързи тестове, тъй като те се продават свободно в аптечната мрежа и положителен резултат отново може да бъде скрит.

Четиринадесетдневната заболяемост официално вчера падна под 600 души на 100 000 души население. Именно преминаването на тази граница беше единият от конкретните поводи за въвеждане в страната на последните по-строги противоепидемични мерки, коментира социологът  Георги Стоилчев от Science in the Crisis.

Поставената цел за намаляване на новите случаи с 30 до 50% е възможна, но трудно постижима, ако в кратък срок се премине към официално приемане на резултатите бързите антигенни тестове, за което писахме по-горе. Скритата заболяемост, която те реализират в момента е с дял вероятно 50-70% от официалната. Признаването им ще вдигне официалната статистика и ще качим отново значително над 600 заразени на 100 000 души население. В краткосрочен план това ще попречи на властите да разхлабят значително мерките след 21.12., но в дългосрочен ще подпомогне справянето с вируса. Скритата заболяемост е заплаха, защото позитивните на антигенни тестове не се изолират задължително, а контактните им от първи ред не се карантинират.

Четиринадесетдневната ни смъртност е най-високата в света. Страната ни изпреварва по този показател с почти 12% Словения, която е на второ място в антикласацията. С увеличаването на починалите от вируса през настоящата седмица изглежда, че България още няколко седмици ще остане начело по този показател. А влошаването му пък беше другата основна причина за последното затягане на мерките.

Все пак официално починалите от вируса и общата седмична смъртност на този етап си остават основните обективни критерии за епидемичната обстановка. Предстои да разберем признаването на антигенните тестове у нас как ще повлияе върху тях. Възможно е адекватното и бързо диагностициране с тези тестове да подпомогне управлението на епидемията у нас, а с това пряко да доведе до намаляване на смъртността.