Забравени от света в… Ловешко: За нашето село всичко рухва - пощата изместиха, магазин няма!

Липсата на хранителен магазин и обществен транспорт, а понякога - и на водоснабдяване и електроподаване, са проблемите, с които жителите на селата в Ловешка област живеят от години. Много от селата обезлюдяват и десетки къщи остават пусти и тънещи в разруха, с обрасли от забрава дворове. До някои от населените места дори е трудно да се стигне заради разрушената пътна инфраструктура, а завали ли сняг, остават откъснати от света.

Това споделиха пред репортер на БТА жителите на няколко села в областта. Те се молят да са здрави, защото в много населени места няма и лекар, а липсата на обществен транспорт затруднява още повече достъпа до медицинска помощ и лекарства. Кметовете на общините търсят решение на проблемите - понякога успешно, друг път - не толкова. В Троян обмислят да използват Домашния социален патронаж за доставка освен на топла храна, както е досега, и на хранителни продукти и неща от първа необходимост. В Ловеч от тази година т.нар. мобилен магазин ще обикаля селата и ще доставя на местните нужното им.

Едно от обезлюдяващите села в община Ловеч е Дъбрава. Намира се на два километра от главния път София-Варна и на 18 км от общинския център. В селото няма хранителен магазин, нито кметство или читалище, още повече лекар. Понякога местните остават без ток и вода. От около 200 къщи в Дъбрава едва в десетина има живот, тъй като са останали 20-25 постоянно живеещи там. Затова и изборна секция нямат, делят си и кметския наместник със село Стефаново - Иван Джуров.

По думите му, в Дъбрава търговец снабдява местните само с хляб. "Проблем е и транспортът, хората трябва да излязат на главния път, за да се качат на автобус. Големи проблеми са и инфраструктурата и водоснабдяването", каза кметският наместник. Причината хората да остават без вода е, че тя отива в помпената мрежа, а не се събира в резервоар.

Йордан Тодоров е един от тези, на които хората в Дъбрава разчитат. След като 32 години е живял в САЩ, 83-годишният мъж решил да се върне в България, за да изкара старините си в родината. Избрал е спокойствието, тишината и природата на Дъбрава. По думите му, хора като него, които имат автомобили, се снабдяват с продукти и лекарства от града, доставят и на останалите в селото. На лекар местните ходят в Малиново. "Повечето хора са възрастни. Ако падне сняг и затрупа, селото остава откъснато от света. Пътната инфраструктура е много лоша. Има проблем с водата, при сухо време има режим. Електрическата мрежа е правена през 50-те години. Преди хората са живеели добре, имало е ТКЗС, но сега селото е обезлюдено", каза за БТА Тодоров.

И действително, човек трудно ще срещне друг по пустите улици на селото. Самотата местните лекуват с телевизия, радио или книга. Всекидневието си Георги Ряков изпълва и с разходки, а компания в раздумката най-често му прави съседът. В градината си отглежда зеленчуци, което улеснява прехраната му през лятото. Животни няма, а и в селото никой не отглежда, тъй като повечето местни са възрастни. Единствено от някои дворове се чуват кокошки. "Четири дни стоях без ток, защото Енергото не почиства жиците от клоните. Тогава и вода нямаше, защото помпите не могат да работят", оплака се Ряков.

Той разказа, че на лекар ходи в Ловеч, като разчита на приятел да го закара, а се връща с такси, което му струва 20-25 лева. Това е истински лукс за човек, чиято пенсия е 370 лева. Въпреки оскъдните си възможности обаче, по думите му, местните жители обмислят да съберат пари и да запълнят поне големите дупки на пътя.

За подобни проблеми алармират и жителите на село Стефаново, което е разделено на две части - нова и стара, като общо населението е около 50-60 души. Кметският наместник Иван Джуров посочи, че в новото село от пет години няма хранителен магазин. Търговец от село Малиново снабдява хората два пъти в седмицата с хляб и други продукти.

"В тази сграда беше пощата, тук хората си взимаха пенсиите, имаше магазин и кръчма", сочи Ради Петров една стара, покрита с растителност и налепени некролози сграда. Само надписите напомнят за функцията й от миналото. Сега пространството до нея служи за спирка на търговеца от Малиново.

"Търговията се извършва по заявка - два стека бира, четири хляба и т.н. За нашето село всичко рухва - пощата изместиха в Старо Стефаново, магазин няма, клоните от жиците не са изрязани, дори една улица не е направена", заяви Петров и добави, че и лекар няма в селото, местните ходят в Малиново. "Лекарства се поръчват на лекаря по телефона. Като изпише лекарството и после го носи, т.е. подвижна аптека е", допълва местният жител.

Хората от Ново Стефаново са направили подписка до електроразпределителното дружество, тъй като, където минава електропреносната мрежа, има неизчистени клони и при вятър късат жиците. На места проблемът се е решил, но на други не е. "За нашето село най-важното е да има хляб, вода и ток. Хляб се доставя, но токът..., като започне вятърът да вее, и дърветата прекъсват жиците. През лятото и водата изчезва, и сме на режим", допълва Петров.

"Забравени сме от света. Не са само големите градове, има и малки села. Заселиха се наскоро две-три млади семейства, но като нямат магазин и работа, и те ще избягат. Тук намират спокойствие, тишина, чист въздух, необременени от големия град", посочва друг местен жител - Манол Маноевски.

По думите на кметския наместник, въпреки несгодите и заради пандемията, в селото за миналата година има прираст на населението - 56 човека са се регистрирали по настоящ адрес. Ремонтират се и много къщи.
Старо Стефаново също става все по-предпочитано от хората, които работят дистанционно. Едно от предимствата е, че има много добър интернет и работещите home office избират тишината и спокойствието на селото. А и, както казва Джуров, коронавирусът не вирее по селата.

Старо Стефаново е архитектурен резерват с над 100 паметника на културата от началото и средата на 19-ти век. Заради липсата на поминък и това село е останало с малко жители - около 30. Посещава се от доста туристи, привлечени от историята и филмовата слава на селото, в което са се снимали редица кинопродукции. Селото е и предпочитано място за сключване на брак.

Проблемите, обаче, не подминават жителите на Старо Стефаново. Паметниците на културата се рушат, пътищата са истинско предизвикателство за автомобилите, а през лятото 15 часа има вода - девет няма, заяви Иван Джуров.

Но в селото има хранителен магазин, който изпълнява и ролята на кръчма. В него се намират повече снимки, плакати и табла с послания, напомнящи за снимачните екипи, отколкото хранителни продукти. Основните стоки са хляб, лимонада, вафли и ракия.

За да не се чувстват жителите на ловешките села изоставени и да се реши проблемът поне с липсата на продукти от първа необходимост, община Ловеч предвижда от тази година мобилен магазин да обслужва селата.

По думите на кмета Корнелия Маринова практика на общината е да сключва договор с Районната потребителна кооперация "Стратеш" за доставка на хляб и други стоки. За седем от 34-те населени места в общината администрацията получава субсидия от републиканския бюджет. Тя е за населени места до 500 жители, които са планински и с малобройно население. Субсидията е изчислена на базата на две зареждания през седмицата и е разчетена за тази година на 4950 лева. Оказва се, че за някои от населените места ще трябва да бъде удължен единият маршрут, като ще са нужни още около 2500 лева, които ще бъдат заложени в бюджета на Общината.

Районната потребителна кооперация "Стратеш", за да изпълнява двата маршрута по договор: Ловеч - Абланица - Лешница - Българене, и Ловеч - Сливек - Горно Павликени - Къкрина - Деветаки - Умаревци, е закупила нов бус, оборудван като мобилен магазин.

Маринова каза още, че всички населени места се снабдяват с хляб.
Липсата на хранителни магазини, обществен транспорт и медицинско обслужване е проблем и за част от населените места в община Троян, посочи за БТА кметът Донка Михайлова. "В част от селата кметовете и кметските наместници продават хляб, така че да осигурят на хората най-необходимото. Ние обмисляме създаването на подвижни магазини в рамките на Домашен социален патронаж, в чиято кола да се продават и основни хранителни продукти. Хубавото е, че поддържаме Домашен социален патронаж в голяма част от селата на територията на общината и хората получават тристепенно меню всекидневно, като община Троян осигурява финансирането на малко повече от 50 процента от стойността на храната", заяви Михайлова.

По думите й, много сериозен проблем е общественият транспорт, тъй като все повече превозвачи се отказват, защото нямат необходимите приходи, за да поддържат транспортните линии. "Това е тежък национален проблем, който следва да бъде поставен на вниманието на държавата, тъй като ние, кметовете, трудно бихме се справили сами", добави Михайлова.

Липсата на обществен транспорт, който да стига до троянското село Патрешко, например, кара хората там да вървят по 3,5 км пеша до главния път Троян - Априлци, където минават автобуси, оплака се кметският наместник Иван Беломъжев.

"В селото имаме само стари хора, живеят около 70 човека. Два пъти в седмицата се кара хляб от Орешак. Нямаме лекар, лекарства. Няма и автобус. Патрешко е пръснато село на много махали. Двете най-отдалечени махали са на 7 км", добави Беломъжев.

Не по-различна е картината и в тетевенското село Малка Желязна, където трудно по улиците ще се срещне човек, тъй като от 1800 жители в миналото, са останали около 50 души. Харесват си селото, въпреки че и при тях чувството за откъснатост и забрава ги съпътства из пустите улици и изоставени къщи. Затова и мечтите им са свързани с това да дойдат нови хора, да внесат живот в къщите, да се отвори магазин, а защо не и сладкарница, където сутрин да пият кафето си и да си кажат по някоя ведра дума.

Така жителите на селата искат да им бъдат задоволени елементарните нужни за нормален живот, да се върнат повече хора и да напълнят обезлюдените къщи. Те знаят обаче, че това зависи не само от местната власт, но и от държавната. Ще отидат отново до урните на предстоящите парламентарни избори и ще изберат управляващи, за да могат после да им поискат сметка за обещаното.