От 2000 будни жители до 60-ина днес... Тъжната история на с. Големаново

Близо до границата със Сърбия се намира едно от най-тъжните села. В околностите му бойни действия са водени последно през Втората световна война, но къщите изглеждат така, все едно до неотдавна там са падали бомби. В Големаново преди са живеели над 2000 души, а днес са не повече от 60 човека.

Пътят, който води към Големаново е тесен и разбит, но от двете му страни се виждат обширни плодородни земи. Веднага след като се подмине указателната табела от лявата страна на шосето се издигат останки от разрушена постройка, която като че ли подготвя за картината, която предстои да се види, разказва Миглена Георгиева в предаването "Историите ON AIR".

Малкото останали местни разказват, че корена им е от тетевенско. Техните предци намерили спасение от кърджалийте в това закътано местенце. В края на 18-ти век, когато България все още е под турско Тетевен е нападнат от кърджалии, опожарен и напълно разрушен. Населението на малкото балканско градче се разбягало. Групата, която тръгнала на запад се спряла около пътя, който отвеждал към Сърбия. Там един от бежанците построил голям хан, а около него се образувало голямо и богато село.

Двеста години по-късно почти нищо не е останало. Отдавна са паднали огради и мрежи на имотите. На порти и врати висят ръждясали катинари, които напрактика не пазят нищо. Големите къщи стоят като призраци, едва прозиращи из зад храсти и дървета. Те са с отворени прозорци, със счупени стъкла, а на много от тях покривите са открити, без керемиди. Всичко се руши.

Проблемите в Големаново започват след Първата световна война. По силата на подписания Ньойския договор една голяма част от Западните покрайнини е отнета от България и присъединена към Югославия. Това засяга пряко населението на пограничното село, защото част от землището му остава извън границите на страната. Тогава хората, чиито имоти са включени в пределите на съседната държава, съвсем логично последват земите си и напускат не само Големаново, но и страната.

Следващото голямо изпитание е колективизацията от 1950 година, когато комунистическата власт създава Трудово-кооперативните земеделски стопанства. Тогава големановци ревностно защитават селскостопанските си имоти и отказват да се включат в новосформираното ТКЗС. Постъпката им е изтълкувана като съботаж. Милицията арестува 24-ма жители на Големаново. След продължителни побоища половината приемат да се включат в колективизацията. Останалите, които отказват са обявени за врагове на народа и изпратени на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом. По това време около 70 души от селото принудително изселени от там.

„Тука има много хора, които са напуснали, избягали зад граница точно в тоя период. Най-напред се обезлюди селото, защото всички хора след колективизацията напуснаха и тръгнаха да търсят работа без земя. И така с течение на години, този процес се задълбочи. Те излизаха от тук заедно с децата си, училището се затвори, работни места само в града и ето така стана.“, казва Ваня Тодорова, жител на село Големаново.

„Още по времето на социализма тук закриха детската градина и училището и хората избягаха. Отидоха в града, а кой отиде там в село не се връщат, защото тука има копане, има пластене, има косене, има работа. Тук са работили хората за по 50 стотинки. Това им е било надницата. Кажи ми кой ще работи на днешно време за тези пари? А онези старци са работили, че няма какво да правят.“, казва кметският наместник на Големаново Гошо Найденов.

И така бавно и полека, година след година селото умира. Демократичните промени след 1989-та също не се отразяват положително на северозападния край. Общественият транспорт отдавна е спрян. Магазин от години няма, а надеждите, че поне членството на България в Европейския съюз ще донесе нещо положително също не се оправдават. Големаново е забравено!

Вижте повече за историята във видеото