Рибари против ветропарковете: Морската фауна е обречена

Управляващите предлагат Черно море да бъде използвано за производството на вятърна енергия.

"Досега влиянието на вятърна енергия е по-скоро негативна, отколкото положителна върху морската флора и фауна. Това са ни основните притеснения. Против сме изграждането на ветропаркове в нашите риболовни зони. Така или иначе морето ни е доста бедно и ограничено, ние работим в една много тясна ивица, и с изграждането на тези паркове в нашите региони допълнително ще бъдем ограничени", каза Емил Митев от Сдружение "Черноморски изгрев" за "България сутрин".

Той поясни, че не са против изграждането на ветропаркове като цяло, дори са за "за" зелена енергия, но да бъде съобразена с рибарската общност.

"На всеки му е ясно, че където има ветропаркове, риболовът е ограничен, преминаването на кораби също е ограничено, има зони, а около тях не може да се работи. Много е жалко и грозно хора, които не са еколози и не са виждали морето, да се изказват по такива теми. В Черно море има и защитени зони, в които не може да се влиза и да се работи", допълни Митев.

Рибарската общност има готовност и за протести: "Баланс може да се постигне с разговори, а не с натиск. В Гърция хората си пазят морето".

"Една такава драстична намеса в морето не може да няма въздействие в различни посоки както на повърхността, така и под повърхността. Въздействията са многостранни. Няма много изследвания в международен план, но тези, които са налични, са за други територии - в над 70% от тях се говори за негативните страни на ветропарковете в морска среда. Говори се за негативно влияние върху птиците, морските бозайници, миграцията на някои икономически ценни видове риба. На морското дъно драстично се променя местообитанието им", коментира Петко Цветков от Сдружение "За дива природа Балкани" в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му е необходимо първо да се направят достатъчно изследвания на влиянието върху бозайниците, птиците, рибите и черупчестите безгръбначни.

"Трябва да се вземе предвид и ландшафтната стойност на морските простори в Черно море. Не може да говорим просто за между 20 и 50 км, зависи от точката, от която ще виждаш хоризонта. И досега основно говорим за стария тип перки, които са доказали своята несъстоятелност както на сушата, така и в морето. Трябва да се провеждат и изследвания за новите технологии - вертикални перки, а не хоризонтално въртящи се, опасни за определени видове организми", подчерта Цветков.

Той добави, че защитените зони в българската част от Черно море са едва 8%.

"Европейската стратегия за опазване на биоразнообразието говори за 30% до 2030 г. В случая ние сме доста изостанали. Наскоро едно изследване на МОСВ показа, че близо до румънската граница се очаква нова защитена зона. Това е една от подходящите зони", каза Петко Цветков.

Председателят на общинския съвет в Балчик - Виктор Лучиянов, сподели, че и туризмът е притеснен от плановете на правителството.

"Много бързо се претупа този закон. Ветропарковете ще обрекат морската фауна на гибел. Изразихме мнение, че ако се правят такива вятърни перки в морето, те следва да бъдат минимум 70 км навътре. За съжаление, ресорното министерство отново си мълчи, не взима никакви мерки и не изразява по никакъв начин мнението на бранша", настоя той.