Вековно уиски с лед от Антарктида

Жегите сгъстявали кръвта и затруднявали ритъма на сърцето. Алкохолът в пека пък бил абсолютно табу. Това съветват лекарите, докато синоптиците обявиха код за бедствия заради мора през юли.

Как да не ти спре сърцето обаче или да не ти се допие при споменаването на факта, че през последните години по едно и също време бутилка шотландско уиски Macallan на близо 70 години печели търг за близо половин милион долара.

Стандартът за най-скъпото кехлибарено питие уиски на планетата  е отново на британците. Една бутилка от уискито Isabella's Islay струва 6,2 млн. долара.

Луксозната напитка е създадена от специалисти на британската компания Luxury Beverage Company.

Дори за най-платежоспособни ценители на уискито обаче биха се трогнали не от качествата, а от съдбата на няколко шишета, за които "Нешънъл Джеографик“ направи филм, излъчен и в родния ефир.

Специализирана новозеландска експедиция извади изпод ледовете на Антарктида 5 сандъка с уиски, вкопчени в ледовете на Седмия континент над век.

Сандъците с алкохол били предназначени за експедицията на знаменития полярен изследовател Ърнест Шекълтън (1874-1922 г.), но тя ги изоставила след неуспешния си опит за покоряването на Южния полюс през 1909 г.

Ледът успял да спука някои от бутилките, но в петте сандъка според изследователите съдържат достатъчно непокътнати съдове с уиски, като при разклащане в тях дори чувало движението на високоградусовата течност.

Два от сандъците със шотландско уиски "Rare & Old" на несъществуващата вече спиртоварна McKinlay and Co. били открити случайно през 2006 г. в леда, формирал се под дъсчения под на хижата, служила за базов лагер на експедицията на Шекълтън на о-в Рос.

Тогава изследователите нямали необходимото оборудване, за да извадят сандъците без да ги повредят.

Производителят Whyte and Mackay - наследник на правата върху марката McKinlay and Co, е решил да финансира експедиция за изваждането на сандъците, за да изследва и установи точния състав на изгубената от поколения рецепта и евентуално да “възроди” уникалния сорт.

Дългият преход със ски на експедицията на Шекълтън от северното антарктическо крайбрежие към Южния полюс, която започнала през 1907 г., трябвало да бъде прекратена две години по-късно на около 160 км от крайната цел.

Провизиите на полярниците нямало да им стигнат за връщането. Тогава Шекълтън оставя уискито и отплавал за дома.

Човекът, отговарящ за поддръжката на българския лагер на Антарктика, позициониран на остров Ливингстън – Васил Котев, пък твърди, че с лед от айсберг на хиляди години вкусът на уискито е божествен.

"Колкото по-син е ледът, толкова е по-стар. Той е без мехурчета и дори под лъчите на слънцето не се топи една седмица седи. Плътен е като диамант", заяви бившият плувец и петобоец пред списание „Плуване & Водна топка“.

„Изумен съм от плътността на кубчетата в Антарктика. По една седмица не могат да се разтопят, независимо, че навън е 15 градуса. Това е показателно за тяхното качество им. Плуват като диаманти в чашата с уиски", допълва запаленият ловец.