Костите на момиче се разместват всеки път, когато кихне

В странно състояние изпада Лорен Хари, всеки път когато кихне - раменете й се разместват.

Една лека кашлица или завъртане на волана могат да преместят рамото й, пише английското списание „Дейли мейл“.

20-годишната Лорен казва, че рамото й излиза от ямката поне десет пъти на ден. Само през изминалата седмица тя била 4 пъти в спешото отделение.

Според лекарите тя има така наречения синдром на Елерс-Данлос – генетично състояние, което означава, че колагенът в организма й е твърде малко, за да държи крайниците към ставите.

Първия път, когато получила болка в крака, Лорен била на 11-годишна възраст, но специалистите я успокоили, че това е нормално заради растящите кости при навлизането в пубертета.

Но на 15-годишна възраст тя отново получила силна болка, при което паднала. От падането ударила и рамото си. И оттогава животът й се променил.

Раменете, ставите, включително коленете и някои пръсти започнали редовно да се разместват.

Лорен вече има няколко операции с цел да стабилизират раменете й, тъй като са най-сериозно засегнати. Но проблемите продължават.

Тя работи в Макдоналдс със специална протеза на рамото си.

„Раменете ми се разместват поне по 10 пъти на ден, само ако кихна или се изкашлям“, разказва тя.

„Случвало се също, като отворя печката, всичките ми пръсти да се разместят. Дори не мога да играя с по-малката си сестра, без да ми се размести нещо“, споделя момичето.

Костите на Лорен са толкова фини, че дори когато отива в спешното отделение, при наместване на рамото, лекарите - без да искат, й изместват лакътя.

Момичето е готово да се подложи на специална терапия в болница в Стенмор, но преди това трябва да се подложи на тест за окончателно установяване на синдрома.

Въпреки състоянието си Лорен казва, че се опитва да води нормален живот като всички останали.

„В работата продължавам да си върша ангажиментите дори и да умирам от болка“, казва тя.

„Лорен е силно момиче и се справя добре. Но на моменти наистина се отчайва много. Тя не може да отиде никъде, без да бъде придружена от някого“, казва майката на Лорен, която се грижи за нея през по-голямата част от времето.