Оцелели след аварията: Забравените кучета на "Чернобил"

Когато четвърти реактор на ядрената електроцентрала в "Чернобил“ избухва, хората, които живеят 30-километровата зона около централата биват евакуирани. Властите не им позволяват да вземат своите домашни любимци със себе си.

Вместо това, пращат военни, които трябва да избият животните, оставени от своите стопани. Ала не успяват напълно. Днес в Забранената зона около "Чернобил“ живеят близо 600 кучета, а специални организации се грижат за тях.

"Имаше стотици бездомни кучета, когато започнахме програмата си. Всички те са потомци на онези четириноги, които са били изоставени след избухването на централата“, казва пред BBC Лукас Хиксън. Той е основател на Clean Futures Fund, организация, която трета поредна година пътува до "Чернобил“, за да ваксинира, кастрира и къпе кучетата в Забранената зона.

"Някои идват близо до теб, но не ти се доверяват. Сякаш усещат какво ще се случи. Като игра на полицаи и престъпници е“, обяснява  Мани Мичел, ръководител на контрола по животните.

Заради тежките условия, повечето кучета живеят около 4 години. Някои, които са късметлии, са намерили хора, които да ги третират като домашни любимци.

Люба, която работи в Забранената зона, е опитомила две от четириногите – немска овчарка, която се казва Мука, а второто куче жената описва като приличащо на малка черна овца, която се казва Матилда. За нещастие гладен вълк ги отмъква миналата година.

От тогава, Люба също помага на работниците от организацията да се погрижат за кучетата. Тя успява да ги примами, за да могат те да ги приспят със стрелички. Когато животното заспи, доброволците го прибират в клетка и го водят в клиниката, която се намира едва на 300 метра от избухналата централа.

"Тук проверяваме на колко радиация е било изложено кучето“, казва една от доброволките Кери О'конър

"Грижа се за тези животни така, както бих го направила и за онези в клиниката ми у дома. Не се притеснявам от радиацията. Когато изключиш лампите, те не светят в тъмното. Най-много да имат стрък трева, който е по-радиоактивен, заседнал в лапичките им. Но иначе те сами по себе си не са радиоактивни“, казва главният ветеринар Ангела Елия. Тя обяснява, че единственото, което трябва да се направи, е кучето да се подстриже, да се изкъпе и вече няма и капка радиация по него.

Четириногите биват кастрирани, ваксинирани и след като се възстановят, биват връщани обратно там, където принадлежат.

"Трудно е, защото искаш да ги отнесеш вкъщи и да им дадеш перфектният дом, но се налага да ги пуснем на мястото, където са свикнали да живеят. Сега те ще имат една идея по-добър живот“, казва доброволката Конси вон Гонтрад.

"От първия ден, в който започнахме да говорим за нашата програма за кастрация и ваксинация, започнахме да получаваме запитвания за осиновявания. За малките кученца, това беше втори шанс за добър живот“, споделя  Лукас Хиксън.

Така Челси се сдобива с Нобул, който сменя горите на "Чернобил“ с Флорида. Тя признава, че много хора са й се подигравали, че си е взела куче, което може да е радиоактивно и да свети в тъмното, но тя никога не съжалила за избора си.

Дженифър пък взима малкия Бодя в Питсбърг:

"Когато руснаците отиват да ги убият, те оцеляват. Неговите предци оцеляват, а сега и той има късмета да живее“, казва осиновителката.

Само миналата година, 43 кучета са били осиновени от "Чернобил“.