Пердаздефогу - малкият град, в който живеят 10 столетници

Виторио Лай, по прякор Пистолетът, все още кара кола и ловува диви свине, а в събота стана последният човек в Пердаздефогу, отдалечен планински град на италианския остров Сардиния, който постави световен рекорд за дълголетие, отпразнувайки 100-ия си рожден ден.

Тази седмица към него ще се присъедини още една весела столетница, Пиуча Лай (без роднинска връзка), която не се притеснява да се качи на самолет, за да посети синовете си в Милано, с което общият брой на над 100-годишните в града става 10 сред населението от 1765 души.

Сардиния е определена като един от петте региона в света, в които има висока концентрация на хора, които са преминали крайъгълния камък на века. На целия остров има 534 души, които са на 100 или повече години, или 33,6 на всеки 100 000 жители.

Но Пердаздефогу, град, скътан високо в скалистите планини на югоизточна Сардиния, до който се стига само по тесен, криволичещ път, е уникален, тъй като броят на столетниците в град с неговия размер е 16 пъти над средния за страната.

"Присъствието на 10 столетници потвърждава изключителното дълголетие на жителите на Пердасдефогу и издига летвата още по-високо", казва Луиза Саларис, професор по демография в университета в Каляри.

Пердаздефогу се прочу през 2012 г., когато семейство Мелис, съставено от девет братя и сестри, влезе в Световните рекорди на Гинес като най-старите живи братя и сестри на Земята, с обща възраст към 818 г.

Най-дълго оцелелият гражданин на града досега е Консолата Мелис, най-големият от братята и сестрите, който почина през 2015 г. на 108 години. Антонио Брунду, който навършва 104 години през март, е най-възрастният жител в момента.

Виторио Лай печели прякора си, след като убива първата си дива свиня на 13-годишна възраст. "Взех пушката на баща ми, ръководител на ловната група", разказва той пред вестник La Nuova Sardegna в статия, написана от историка Джакомо Мамели. "В онези дни ловът освободи града от глада".

Целият град обикновено се събира, за да отбележи 100-ия рожден ден, но поради ограниченията на коронавируса, Лай празнува, като почерпи семейството и няколко приятели на обяд. Той казва, че е работил на "стотици" работни места през живота си. "Бях овчар, работник, складов работник и готвач, но без да знам как да готвя. Съпругата му Мария е на 97. "Тя искаше да стане монахиня", споделя Лай. "А аз й казах: "Добре тогава, ще стана свещеник или монах".

Пиуча Лай празнува рождения си ден на 21 февруари в Милано, където ще се срещне с кмета Джузепе Сала. "Преживях глад и война, по време на фашизма и демокрацията и гласувах като жена за първи път на 2 януари 1946 г.", казва тя. "Срещнах 10 папи, от Пий X до Берголио."

Няколко учени са изследвали Пердаздефогу, опитвайки се да обяснят дълголетието на града. Причините варират от  чистия въздух и активния начин на живот до диетата, съдържаща много пресни зеленчуци. Лай казва, че никога не напуска масата с пълен стомах, яде малко месо и пие малко кафе.

За Мамели ключът е чувството за общност на града. "Тя е сплотена. Има някои изключения, но всички се обичаме и се грижим един за друг".