Галактиките сами си образували свръхмасивни черни дупки

Черните дупки в центъра на галактиките се превръщат в свръхярки източници на рентгеново излъчване не в резултат на сблъсък с други галактики, както се смяташе по-рано, а под влиянието на вътрешни процеси в звездните системи, установи група учени под ръководството на Алексей Финогенов от Института по извънземна физика, който е част от германското дружество Макс Планк, съобщава РИА Новости.

В центъра на много, ако не и на всички, големи спирални галактики се крият свръхмасивни черни дупки. Тяхната маса милиони и дори милиарди пъти надвишава масата на Слънцето. В повечето галактики, включително и в нашата собствена, такива черни дупки се държат спокойно.

Но в някои галактики централните черни дупки са доста "агресивни" – те изхвърлят в околното пространство мощни струи вещество и силно излъчват в рентгеновия диапазон. Такива обекти астрономите наричат активни галактически ядра.

Учените смятаха, че черните дупки се "включват" в резултат на сблъсък или много тясно сближаване на галактики. Голямата маса вещество, която не може да "смели" дупката, я превръща в активна.

Но сега международна група учени, влизаща в колаборацията COSMOS, е установила, че такива космически катастрофи задействат едва малка част от активните ядра.

Авторите на изследването изучавали данните, получени от орбиталния рентгенов телескоп XMM-Newton при обследване на участък от небето с площ приблизително колкото Луната, в съзвездие Секстант, където били открити около 600 активни галактически ядра.

Данните за активните ядра от "Нютон" били съпоставени с информация от телескопа VLT на Южноевропейската обсерватория в Чили, което позволило да се измери разстоянието до тях. Астрономите открили, че голяма част от активните ядра се намират в галактики с голяма маса и голямо количество тъмна материя. Това противоречало на предсказаната теория за сблъсъците: ако свръхмасивните черни дупки стават активни след "космически катастрофи", те биха се срещали често в галактики с умерена маса.

Учените установили, че свръхмасивните черни дупки в центъра на активните ядра са около 20 пъти по-тежки, отколкото предсказва теорията. От това астрофизиците направили извод, че ядрата на галактиките се активират в резултат на процеси вътре в самите галактики. Точно какви процеси карат ядрата на галактиките да се активират – все още е неизвестно.

Алексей Финогенов отбелязва, че дори в далечното минало, преди около 11 млрд. години, едва малък процент активни галактически ядра са се формирали в резултат на сблъсък.