Как Дмитрий Медведев се превърна от приятел на Запада в злодей

Онлайн споровете на Дмитрий Медведев с президента Тръмп достигнаха кулминацията си, като последният обяви, че две ядрени подводници ще бъдат разположени на „подходящи позиции“. Но те се случиха в края на дълъг път за бившия руски президент – от чувствителен либерал до необуздан националист, пише The Times.

В последната глава от неговата история той предупреждава американския президент за „Мъртвата ръка“ – легендарният механизъм на Съветския съюз за Страшния съд, предназначен автоматично да изстрелва ядрени ракети през Атлантика, ако той бъде обхванат от американска атака. Предупреждението идва в отговор на това, че Тръмп нарече 59-годишния Медведев „провален“ бивш лидер.

Реториката на Медведев, откакто дългогодишният му съюзник и ментор президентът Путин обяви нахлуването в Украйна през 2022 г., става все по-невъздържана и помпозна.

Като заместник-председател на руския Съвет за сигурност, неговите изявления включват тирада срещу „помпозни англосаксонски имбецили“, позоваване на западните политици като „глутница грухтящи прасета“ и обещания за „напълно унищожаване“ на украинското ръководство.

Това е далеч от периода от 2000-те и началото на 2010-те, когато Медведев, любител на iPad-ите, беше смятан за един от главните модернизатори на Русия и сравнително демократичен член от обкръжението на Путин.

Докато Путин беше с черен колан по джудо и се впускаше в ловни излети в сибирските гори, Медведев се наслаждаваше на йога и имаше нърдска страст към домашната си стереоуредба, на която слушаше песни на Deep Purple и Black Sabbath.

Той също така разсея международното напрежение, провеждайки приятелска среща на върха с президента Обама , и подписа споразумение за свиване на ядрените арсенали на двете държави.

Бен Нобъл, доцент по руска политика в Университетския колеж в Лондон, смята, че трансформацията на Медведев е въпрос на политическо оцеляване.

„Той беше президентът от 2008 до 2012 г., който беше най-близо до Запада, който беше по-млад, който беше с по-интернационални възгледи, който беше по-либерален от Путин“, каза той. „Знаем, че Кремъл все по-често представя по-либералните периоди от съвременната руска история като грешки и отклонения от правилния път.“

Други „системни“ либерали, работещи в правителството, са ценени заради технократските си способности и могат да си държат главата надолу, каза Нобъл. Медведев, без подобни умения, трябва да бъде по-шумен, за да запази позицията си и да се реваншира за миналото си.

„Той няма собствена властова база. Неговата валута е тази фигура, която прави колоритни изявления, които са тревожни за западните наблюдатели, но карат Кремъл да изглежда сравнително разумен в сравнение с тях.“

По този начин администрацията на Путин му дава пълна свобода на действие, а тирадите му се поглъщат и на вътрешния фронт.

Медведев, адвокат по образование, познаваше 72-годишния Путин от родния им Санкт Петербург и беше един от водещите членове на група либерали, които последваха бившия офицер от КГБ на власт, балансирайки кремълския клан от военни и служители по сигурността, известни като силовици.

Той беше назначен за вицепремиер през 2005 г. и задържа поста в продължение на три години, а по-късно стана втора цигулка на Путин като министър-председател от 2012 до 2020 г.

Когато Медведев стана президент през 2008 г., всички знаеха, че той е кандидат за Путин, който трябваше да седи настрана четири години поради ограничението за последователни мандати.

Макар Путин очевидно да остана начело по време на президентството на Медведев, последният внесе различна енергия в Кремъл, което даде на някои руснаци надежда - макар и мимолетна - за по-прозападно ориентирано и по-малко калциево бъдеще.

Медведев обичаше да говори за технологии, носеше Apple Watch и се срещна със Стив Джобс. Той направи забележително посещение в „ Дождь “ – независимата, опозиционно настроена телевизионна станция, която по-късно, при Путин, ще бъде определена за „чуждестранен агент“ и забранена.

Дори имаше момент, около 2009 г., когато изглеждаше, че увереността на Медведев нараства и той може би ще започне да се утвърждава. Членове от обкръжението му започнаха да обвиняват правителството на Путин в бавни реформи и ненужни атаки срещу медиите.

„Медведев усеща полъх на власт в носа си и това му харесва“, каза по онова време Михаил Делягин, анализатор с добри връзки. „В момента Медведев все още може да влезе в стая, пълна с губернатори, и никой дори няма да го забележи. Това ви напомня за фразата на Уинстън Чърчил: „Празно такси спря на Даунинг стрийт 10 и Клемент Атли излезе“. Но той изгражда доверие. И не бива да се забравя, че Атли всъщност победи Чърчил.“

До 2011 г. някои прокремълски политици започнаха да говорят за идеята, че Медведев настоява за удължаване на мандата си в Кремъл.

В крайна сметка Медведев послушно напусна президентския пост през 2012 г. и единственият му мандат е запомнен от руснаците главно с една глупост: непопулярното му решение да превключи часовниците на целогодишно „лятно часово време“, обгръщайки северните селища в мрак до късно сутринта.

Путин прекрати тази инициатива след завръщането си на власт и сигнализира за по-твърда позиция спрямо САЩ и Европа. Той беше особено ядосан, че Медведев се е съгласил на западната намеса в Либия.

Медведев, неспособен да избяга от сянката на своя ментор, се превърна в нещо като подигравателна фигура, осмиван за това, че дреме по време на речите на Путин и танцува като татко на песента „American Boy“ , хит от 90-те години на руската група „Комбинация“.

Неговите предполагаеми съюзници смятаха, че е бил твърде мек към Запада; критиците му го осмиваха като блед угодник.

Алексей Навални, лидерът на опозицията, който по-късно ще умре в арктически затвор, добави ново измерение: предполагаема корупция. Той нарече Медведев „Димон“, гангстерско умалително име за Дмитрий, и разкри, че премиерът има лозя в Тоскана и ползва замък в Московска област.

Това не омаловажава публичния му имидж на леко нелепа фигура, винаги прекалено много опитваща се да се доближава до Путин по мачизъм.

Нобъл смята, че дрънкащите оръжия и войнствените публикации в Telegram на бившия президент биха могли да прикриват и желанието му да избяга от този образ. „Освен хипотезата за оцеляване, може би има нещо по-повърхностно в това Медведев да иска да каже: „Аз не съм обект на подигравки“.