Властите се страхуват от излоация и протести, разпада ли се Русия?

Руските представители звучат все по-тревожно и дори параноично в публичните си изявления за бъдещето на страната си. Най-вече външният министър Сергей Лавров заяви през септември миналата година, че западните правителства са сформирали коалиция от поне петдесет държави, за да разчленят Русия, пише за TNI Януш Бугайски, старши сътрудник във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон.

Това, което може да изглежда като политическа параноя или опит за мобилизиране на гражданите зад режима, не е непременно основано на въображаеми врагове. То разкрива официалното осъзнаване, че множество негативни тенденции се насочват към Русия и че настоящият режим, а дори и самата държава, може би нямат време.

Три всеобхватни страха тревожат руското официално ръководство: загуба на войната, икономически колапс и разпад на държавата. Перспективата и трите неща да се случат скоро се задава на хоризонта. Що се отнася до военните загуби, през юни руският посланик във Великобритания Андрей Келин неволно потвърди стотиците хиляди жертви, понесени от руските сили по време на пълномащабното им нахлуване в Украйна. Предстоящото инжектиране на оръжия от САЩ и НАТО и по-строгите санкции на САЩ върху износа на руски петрол доведоха до обичайните отчаяни заплахи за ядрен отговор, включително директно предупреждение от бившия президент Дмитрий Медведев към президента Тръмп, че Москва притежава ядрени способности от съветската епоха.

Страхът от поражение и международна изолация е осезаем на най-високите етажи на управлението. Сякаш подготвяйки Русия за поражение, външният министър Сергей Лавров призна, че Русия води войната срещу Украйна без никакви западни съюзници, ситуация, с която страната никога преди не се е сблъсквала в историята си. Той предупреди, че Русия трябва да разчита на себе си и не може да си позволи слабост или разпуснатост.

Поражение във война или продължителен конфликт, който изтощава икономиката, ще увеличи натиска върху режима и може да настрои големи сектори от обществото срещу Кремъл. Русия има исторически опит със загубени войни или разрушителни икономически условия, водещи до разпад на държавата, най-вече по време на разпадането на империята по време на Първата световна война и разпадането на Съветския съюз в края на Студената война.

Маргарита Симонян, главен редактор на контролираната от Кремъл телевизионна мрежа Russia Today, призна, че руските власти са все по-загрижени, че войната в Украйна може да настрои обикновените, аполитични граждани срещу правителството – не само чрез загуби на бойното поле, но и чрез нарушаване на ежедневието им и икономическия им стандарт на живот. Длъжностните лица също така се опасяват, че завръщащите се ветерани ще се обърнат към гангстерството и организираната престъпност.

През юли първият заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко заяви пред местните власти, че Кремъл смята завръщащите се ветерани за „основен фактор на политически и социални рискове“.

Предупрежденията за предстояща икономическа криза са често срещани и в официалните среди. Министърът на икономиката Максим Решетников  предупреди на Международния икономически форум в Санкт Петербург през юни, че икономиката е „на ръба на рецесия“. По ирония на съдбата, годишният форум е предназначен да подчертае предполагаемата икономическа мощ на страната и да привлече чуждестранни инвеститори.

Руските власти изглежда са приели факта, че военните загуби и международните санкции потапят икономиката в дългосрочна криза. Герман Греф , ръководителят на Сбербанк, една от най-големите държавни финансови институции, призна, че поради увеличените военни разходи, високите лихвени проценти и нарастващата инфлация, руската финансова система се насочва към „трудни времена“.

Увеличените разходи за отбрана на Европа може да угоди на САЩ и да обогати отбранителната ѝ индустрия, но рискува милитаризация без истинска автономия, засилвайки трансатлантическата зависимост, вместо да насърчава европейската самодостатъчност.

Всъщност, икономическите анализатори изчисляват, че страната е на ръба на дълбока банкова криза поради нарастващите неизпълнения на заеми. Това може да доведе до масови фалити и допълнително да навреди на гражданската икономика. Длъжностните лица може би най-накрая са стигнали до заключението, че никаква пропаганда и дезинформация не могат да скрият мрачните икономически реалности от обществото.

Крахът на режима и разпадането на държавата несъмнено са най-големите страхове на Кремъл. Длъжностните лица се опитаха да изпълнят труден баланс – от една страна, твърдейки, че Русия е неразрушима, едновременно с това предупреждавайки, че е изправена пред сериозна опасност от фрагментация. Сигналите за тревога са предназначени да мобилизират и обединят обществото зад правителството. Въпреки това, те разкриват и страх, че руската история може да се повтори и властите може да се окажат безсилни да я предотвратят.

Основна цел на атаките на Москва е призракът на сепаратизма в цялата страна. От април 2024 г. режимът на Путин засили кампанията си срещу предполагаемо разширяващите се сепаратистки движения. Министерството на правосъдието поиска „международно обществено движение за унищожаване на многонационалното единство и териториалната цялост на Русия“ – определено като „Антируско сепаратистко движение“ и всички негови структурни подразделения – да бъде признато за екстремистка организация, въпреки че такава организация не съществува.

Предложението позволи на властите да преследват националните и регионалистките движения по-агресивно и да се насочват към всеки гражданин, когото считат за заплаха. Репресиите срещу регионалистите , включително тези, които просто призовават за политическа и икономическа децентрализация, показват колко се е страхувал Кремъл от всяко потенциално несъгласие, дори сред етническите руснаци.

През януари 2025 г. ФСБ определи 172 етнически и религиозни групи, свързани с международната организация „Свободни нации на пост-руската държава“, като „терористични организации“, защото форумът призовава за деколонизация на Русия и независимост на поробените нации. Сред тях бяха движения като „Азиатци на Русия“, „Свободна Бурятия“, „Свободна Якутия“, „Нова Тива“, Лигата на свободните нации, Асоциацията на коренното население на Руската федерация, „Свободен Идел-Урал“, „Свободен Башкортостан“, Конгресът на народите на Северен Кавказ, Общотатарският социален център и Карелското национално движение.

За да засили репресиите си срещу всякакви независими антиправителствени дейности, Москва се подготви да глобява и хора, търсещи забранено съдържание онлайн , очевидно страхувайки се, че новините за сепаратистките групи ще привлекат по-широка общественост. Парадоксално е, че атаките на Кремъл се обърнаха срещу тях , тъй като лидери на различни групи, често базирани в чужбина или онлайн, сега се смятат за част от голямо движение, което Москва разглежда като пряка заплаха за целостта и съществуването на страната.

Нарастващият страх в Кремъл относно деколонизацията на Русия беше отразен в проекта за нова стратегия за национална политика, публикувана през юли 2025 г. В него се отдели значително внимание на запазването и развитието на културата на етническите руснаци като единствена „държавнообразуваща“ нация и противодействието на външните заплахи за стабилността на Русия, включително въздействието на външните усилия за достигане до различни етнически групи в Русия.

За да се отклони вниманието от провалите на Русия и да се обвини за прогнозирания ѝ разпад чуждестранни изкупителни жертви, официалната пропаганда възражда стария стереотип за „русофобия“. Говорител на външното министерство дори предложи да се създаде „международен ден“, за да се противодейства на предразсъдъците. Подобни декларации са предназначени да прикрият факта, че имперският дневен ред на Русия се проваля не заради чуждестранни машинации, а заради неразрешимите ѝ вътрешни проблеми.