Арабски трикове: Как Аликанте се справя с проливните дъждове?

Когато в Аликанте пада дъжд, не просто вали, а се излива. Южният испански град може да не види и капка дъжд в продължение на месеци, но когато най-накрая облаците донесат дъждове, те са проливни, понякога унищожителни и носещи наводнения.

Или поне така е било дълги години. В Сан Хуан, квартал в ниската част на Аликанте, вече има нов парк с интересно съоръжение. Ла Маржал е най-обикновен парк за забавление и природни забележителности. Но основната му цел е да събира и рециклира дъждовна вода.

Функцията му наподобява aljibe - техника, разработена от арабските нашественици на иберийския полуостров преди векове. Най-общо казано дъждовната вода се събира и съханява в нещо като цистерна под сградите.

Ла Маржал прави нещо подобно, но навън. Водата после се отвежда до близка пречиствателна централа, а после се използва за чистене на улиците и парковете.

"Нуждата от устойчиво управление ни накара да се обърнем към древните практики", обяснява Хорхе Олчина, професор по география към университета в Аликанте.

"Може да кажем, че тези съоръжение в Аликанте и Барселона са новите цистерни на 21 век", обяснява професорът пред Guardian.

В продължение на осем века южните райони на Испания са управлявани от арабските нашественици. Заради климата те бързо усвояват някои трикове за съхранение на водните ресурси. Когато през 17 век обаче арабите са изтласкани обратно в Африка, много от техните умения и знания биват загубени.

Паркът в Аликанте използва някои от принципите на алхибе (aljibe).

Когато дъждовете са прекалено обилни и канализацията не може да поеме всичката вода, останалата се отвежда към парка, обяснява Амелия Наваро, директор на устойчивото развитие за водните ресурси в Аликанте.

Съоръжението може да побере вода, колкото 18 олимпийски басейна, но откакто съществува не е работило на повече от 30% от капацитета си.

В паркът има засадени основно местни растения, типични за средиземноморския район и доста бързо става притегателно място и за прелетни или местни птици. Откакто е отворил през 2015 г. около 90 вида птици са били видени в парка, който е като оазис сред високите жилищни сгради.

За да се борят с комарите пък властите са завъдили риби, които се хранят с ларви. За да не се завъжда алгае във водата, тя се оксидира допълнително.

Когато дойдат бурите, покачващите се нива на водата активират аларма, която предупреждава хората да напуснат парка. Тогава той се затваря, докато дъждът не спре и водата не се отече.

Ла Маржал е построен за 2 г. и е струвал 3,7 млн. евро - едва четвърт от сумата за традиционния язовир на града. Цената за поддръжка също е относително ниска - около 50 000 евро годишно.