Македония заличава думата "български" на старинни фрески и икони!

Македонските власти освен всеизвестните кражби на история извършват и други по-малко известни и на нашата общественост престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство, алармира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

В писмо до медиите той привежда конкретни примери от действителността в Македония.

„Първо – при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима „български”, заменяйки го в най-добрия случай с термина „славянски”. Така е постъпено в църквата „Св. Неделя” в Битоля, „Св. Пантелеймон” във Велес, „Св. Йоаким Осоговски” в Крива Паланка на иконите на „Св. Кирил и Методий”, наречени в оригиналния си вид „български просветители”.

В манастира „Св. Богородица” в Кичево надписа на ктитора „Св. Борис цар български” е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис „Св. цар Стефан Дечански” /т.е. с името на един от сръбските крале/.

От църквата „Св. Димитър” в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис „Построена от българите в Скопие през 1864 г.” /сега надписът е в НИМ/.

Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля.

Като се има предвид, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническия им характер, е осъдителна и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата „Св. Георги” в Ресен.

И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало“, посочва директорът на НИМ.

Божидар Димитров заявява, че разполага със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още са съществували в оригиналния си вид.

Директорът на НИМ бие тревога и за това, че „продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление по Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници“.

Божидар Димитров заявява, че твърдо подкрепя изявленията на президента Росен Плевнелиев и  на външния министър Николай Младенов по отношение на резервите, които имат към еврочленството на Македония в Европейския съюз.

Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници, заключава Димитров.