От Скопие: Плевнелиев има мръсна уста и мръсни намерения!

Вулкан от омраза към България изригна във вестник „Нова Македония“. Държавният ни глава Росен Плевнелиев бе обвинен в едва ли не всички смъртни грехове. Нещо повече – за него са използвани обидни квалификации.

Българският президент Росен Плевнелиев изглежда фин човек, ама има погана, тоест мръсна уста и мръсни намерения да създава омраза между двата народа. Това се казва в материала, публикуван в македонския вестник под заглавие „Кръвникът на Македония, приятел на София“. Авторът Дарко Яневски обвинява българския държавен глава, че се меси във вътрешните работи на Македония, нарича го подигравателно великан сред великите умове, а също и най-обикновен слуга на гръцките интереси. Казва се, че хората в Македония имат проблем с него, от текста още излиза, че той е неразумен и луд. А България е обвинена, че в историята си не е проявявала смелост и че нейната политика не е давала пет пари за Македония, а сега е слуга на Гърция.

Следва пълният текст на материала:

„Българският президент Росен Плевнелиев отново стопли нашите отродени от историческия корен души, посвещавайки ни своето просветителско внимание. Неговият обичан лик похарчи около три минути от интервюто за БТВ (очевидно се има предвид БНТ-бел.ред.), чрез което ни заяви, че проектът „Скопие 2014“ бил провокативен, а проблемът произтичал и от т.нар. процес на антиквизация, за да се попита накрая какво търси Пирин – краят, откъдето той е родом, на македонската карта на „Портата Македония“.

Плевнелиев изглежда фин човек, ама има мръсна уста и очевидно мръсни намерения да създава омраза между двата народа. Той казва, че хората от двете страни на границата нямат проблем, което е вярно. Но хората от тази страна на границата имат проблем с него, тъй като „Скопие 2014“ е сбирщина от паметници и сгради в столицата на Македония, а не на България, което горе-долу означава, че той трябва да си гледа паметниците и сградите в София, а не в Скопие и да не се меси във вътрешните работи на друга държава. Нека си бере неговото гайле, а не нашето. Ако македонският президент Иванов ни държи реч за някой си паметник в София, вероятно ще му бъде заявено, че трябва да си охлади главата, от нас в Македония. Защото ние и без паметниците на София или която и да е друга столица на друга държава имаме достатъчно проблеми. Например със заплатите от 350 евро, колкото са те и в богатата европейска България.
     
За Плевнелиев, за българската мисъл, която третира този проблем и изобщо за българското общество, македонците всъщност не са македонци, а някогашни българи, тоест част от един народ. Така Плевнелиев си представя добросъседските отношения. Да ни каже какво сме. И тъкмо тази теза, независимо че за нас е неприемлива и невярна, създава заблуждение в нашите коминтерновски главички. Нямаме нищо против, че Плевнелиев е великан сред великите умове, но ако това е така, то с коя интелигентност създава пречки за част от своя народ? Каква е тази логика да се твърди, че македонците са българи, а в същото време, че крадат българската история? Възможно ли е в Германия през 1938 година някой да е твърдял, че австрийците крадат германската история, а при това на него да се гледа като на разумен човек?

Възможно ли е сърбите през 1912 г. и 1913 г. да са твърдели, че някой в тази част от Македония, която след Балканските войни и Букурещкия договор им е била дадена на тях, да изгради паметник на цар Душан и с това да краде тяхната история? Как може Сърбия да краде сръбска история? Лудо, нали?

И каква връзка между другото има българската история с тази еретична антиквизация на Македония? Откога официална София трябва да я е грижа дали в Скопие има паметник на Александър Македонски? Нали той е разпространявал гръцката култура. Какво общо има България с това? Друго нещо е, че вместо ортакът на Плевнелиев – Каролос Папуляс, да се радва на Александър в Скопие, той реагира невротично. Но гърците са башка история.

Плевнелиев казва, че е родом от Пирин. Не казва Пиринска Македония. Това е тази част от България, която остава извън нейните граници, когато тя през 70-те години на 19 век отново стана държава с васално отношение към Османската империя. Изглежда нелогично, нали? България се освободила, ама някои нейни части останали извън границите й. Вероятно защото и не са принадлежали на България, а на територия, която се е наричала Македония и която България нямала достатъчно смелост да завоюва. Нито тогава, нито по-късно.

И не веднъж сме писали, че най-голямата част от тази Македония по-късно първо османците, а след това и самите българи, са й я оставили на гърците, които през следващите няколко десетилетия са се постарали добре да заличат оттам всичко македонско. Със съгласието на България, която има положен и свой подпис под това. В тази Македония, на македонците (съответно българите според София) са им вадени очи, отсичани са им главите, в тази Македония гърците са изнасилили хиляди жени и още толкова мъже, старци и деца са палени, мъчени, убивани, прогонвани. Там, в тази Македония, от предците на Папуляс и Самарас, не е останал камък върху камък, независимо дали той ще бъде наречен македонски или български.

И не веднъж сме писали, че ако ще се позовава на историята, Плевнелиев би могъл вместо да се отнася като най-обикновен слуга на гръцките интереси, да състави и той глава от добросъседските отношения. Но го е страх, че така българите ще се изправят пред това, че тяхната политика всъщност не е давала пет пари за Македония. Защо? Вероятно защото не я е смятала за своя. Трябва ли да му припомняме на Плевнелиев, че на Букурещката конференция България галантно е предлагала за замяна някоя част от Вардарска Македония, която военна е контролирала, за да получи Кавала. Но не защото прекалено много е искала морския град, а защото това е било поискано от нея от Москва съответно Русия. Защо тогава днес с пълен глас крещи само за някогашната част от сръбска Македония? Защо приема да бъде слуга на Атина? За пари или за нещо друго?

Плевнелиев казва, че България ще намери начин да защити своите национални интереси. Очевидно национален интерес на България стана да докаже, че македонците не съществуват. Което е национален интерес и на Гърция. Така 100 години след Балканските войни и 100 години, откакто българският генерал Савов изстреля снаряди срещу гръцката войска заради Македония, двете държави са намерили за тази Македония един и същи национален интерес – на хората, които живеят на тази територия, на всяка цена да им наложат друга националност и на всяка цена да ги заличат от картата. Това в съответствие със стандартите на ЕС, на които се позовават двете страни, се нарича добросъседство, което трябва да се постигне с някакви комисии. Аферим работа!“