Вук Драшкович: Сърбия в НАТО, веднага!

Причини, свързани със сигурността, развитието и демокрацията, налагат Сърбия бързо да се присъедини към НАТО, пише Вук Драшкович в материал, публикуван във вестник „Данас“.

Настоящата увереност сред огромното мнозинство на гражданите /на Сърбия/, че заради бомбардировките над Сърбия през 1999 г. НАТО е престъпен съюз и че НАТО е отнел Косово на Сърбия, последица е от 15-годишното държавно, църковно и медийно сатанизиране, планирано още преди бомбите на НАТО да засипят Сърбия, пише сръбският политик.

Вук Драшкович припомня, че в дните, предхождали трагедията с бомбардировките, той е бил вицепремиер на тогавашна Югославия, отговарящ за външните работи, със специалната задача като лидер на най-голямата и прозападна опозиционна партия максимално да помогне за осъществяването на две стратегически цели: Сърбия да запази Косово в своите граници и да избегне интервенцията на НАТО.

Международните преговарящи, представителите на САЩ, Русия и ЕС ни предложиха в парижкия дворец Рамбуйе и двете неща, пише Драшкович. Специален статут на Косово в границите на Сърбия, при което тя щеше да запази символично намалената си армия и полиция в Косово. Беше поискано Сърбия да разреши на НАТО временно, за не повече от три години, да влезе в Косово, да разоръжи албанската УЧК /Армия за освобождение на Косово/ и сръбските паравоенни сили и да осигури изпълнението на споразумението за специален статут на Косово.

Слободан Милошевич отказа, разказва Драшкович. В разговор с него Драшкович напразно е обяснявал, че това неминуемо води до повторение на катастрофата със Сръбска Краина /в Хърватия/ и сръбския народ там. Милошевич като че не слушаше. Той игнорираше предупреждението, че отхвърляйки предложеното споразумение, той тласка държавата под бомбите на НАТО, обяснява Драшкович.

Милошевич не пожела и да прекрати терора над косовските албанци, припомня си още Драшкович. Той като че призоваваше и желаеше бомбите на НАТО, смятайки, че те ще направят лесно жертва него - сатанизирания по света като „балканския касапин“, а Сърбия ще се сдобие с ореол на жертва на агресия.

НАТО бомбардира Сърбия, а Милошевич и неговата клика се сдобиха с наистина страшна победа. И без Косово, и без Милошевич, днес Сърбия преживява неговата черна стратегия, пише Драшкович.

Вече 15 години уж обърнатата към Европа Сърбия чака своя европейски Годо, а той като в драмата на Бекет все не идва. Може и да започнат толкова дълго очакваните преговори на Сърбия с ЕС, но европейският Годо няма да дойде тук, нито сръбският влак ще стигне до брюкселската гара, защото той върви и към Запад, и към Изток в едно и също време, върви наникъде, нито към Европа, нито към Русия и подобно пътуване и пагубно лутане, пише Драшкович.

От „майка Русия“ Сърбия я делят държави от НАТО и ЕС и пропагандата на комунистическите носталгици и православните фундаменталисти не може да подари крила на държавата и тя да прелети до Кремъл, Дон и Волга. На Изток не можем, а Брюксел и Вашингтон искат от Сърбия да почисти своите Авгиеви обори, да изхвърли на бунището наследството на националсоциалистическия режим от трагичните 90-те години на 20 век, посочва Драшкович.

От „историческия“ 5 октомври 2000 г., когато беше свален единствено върхът на пирамидата на този режим, а пирамидата и редът в нея останаха непипнати, липсват и политическа воля, и сили тези обори в Сърбия да бъдат почистени, пише Драшкович.

Има изход и това е влизането на Сърбия в НАТО. Едва тогава ще бъде сложен край на лутането и ще започне чистенето на държавата от всичко, което в цивилизования свят трябва да отиде на бунището, заявява Драшкович.

Напразно губим толкова години в негодуванието на заблудата, че искаме да влезем в ЕС, но не искаме и не бива да влизаме в НАТО. Настъпил е последният момент на разберем, че НАТО е входният билет, без който не можем да влезем в ЕС, заявява сръбският политик.

НАТО е гарант за политическа предсказуемост, а без нея няма сигурност за чуждите и местните инвеститори. Всеки пожар на конфликт – въоръжен или политически, ще бъде гасен и разрешаван от НАТО.

Сърбия трябва да избере – да влезе в НАТО и равноправно, на масата, да решава и регионалните, и своите проблеми или решенията за нейните интереси да бъдат взимани без нея, посочва още Драшкович.