"Вечер": Косово – "данъчен рай" на Балканите

Косово се превръща в данъчен рай на Балканите, тъй като голям брой компании от Сърбия пренасочват своите адреси към Северно Косово, за да не платят на фирмите, на които дължат пари, но и за да не платят дълговете си към държавата, пише вестник "Вечер".

По тази причина през април тази година в Сърбия бе приет нов закон, с който ако една фирма подлежи на данъчен контрол, тя не може да се пререгистрира на друг адрес. Но както тези дни съобщи радио Свободна Европа за Сърбия, за да има ред, трябва да се следят и фирмите, които не са под данъчен контрол, за да не се пререгистрират и те междувременно.

В конкретния случай става дума за измама и затова за фирмите, които са пререгистрирани в Косово, са внесени наказателни обвинения и се водят процедури против техните ръководители.

Анализите сочат, че от 2000 г. досега е голям броят на сръбските фирми, които преместват капитала си в Косово, за да им се намалят разходите за данъци или за да ги избегнат изцяло. Тази възможност им позволява Агенцията за данъчна регистрация на Сърбия и така се губи възможността да се контролира тяхната работа.

Проучванията показват, че дълговете на някои фирми към държавата достигат до над 1 милион евро. Според данни на Агенцията за регистрация на фирмите, която е част от министерството на търговията и индустрията на Сърбия, в Косово от 2003 г. до днес са регистриран 339 фирми от Сърбия, а само през първата половина на годината 14 фирми са направили това.

Мнозинството от тези компании са със седалище в Северно Косово, където преобладава сръбското население. Ключов момент, който им позволява да ползват такива облекчения, е, че според брюкселския договор районът се намира в преход и в интеграция в косовската система, но част от фирмите се регистрират и в Прищина.

Според Инсайдер.нет през последните няколко години около 80 сръбски фирми са регистрирани в Прищина като фирми-фантоми, които след това изчезват. Тази сръбска медия пояснява, че в Сърбия фирмите купуват стоките на части, а гаранцията дават с подписана запис на заповед. Но за да избегнат плащането след това, се пререгистрират в Прищина и не плащат фактурата.

Председателят на Стопанската камара на Косово Сафет Гърджалия на няколко пъти заявява, че става дума за фискално укриване, а Северно Косово е "черна дупка" на Балканите в този смисъл. В този регион няма дори касови апарати, макар фискализацията да е започнала през 2010 г. Според него проблемът трябва да бъде решен съвместно, за да се избегне сивата икономика, тъй като за корупция и престъпление са необходими двама. От друга страна, сръбската власт на тази територия няма никакви правомощия.

От 2010 г. до края на юни 2018 г. според данните на Данъчното управление на Сърбия са внесени над 100 наказателни обвинения срещу отговорни лица на компании, които имат седалище в Косово. Остава отворен въпросът как приетите присъди ще могат да се реализират, когато съдебните изпълнители от Сърбия нямат правомощия в Косово.

И президентът на Сърбия Александър Вучич през юни 2017 г. заяви, че се откриват фантомни фирми в Косово, чиито шефове са недостъпни за сръбските органи на правосъдието. Една от придобивките, които имат тези компании, е че плащат по-малко данъци и осигуровки върху заплатите, тъй като при заплатите в Сърбия натоварването от държавата е 56,3 процента , а в Косово е 14 процента.

Но в останалата част от Косово ситуацията се променя. Така например новият данъчен пакет в Косово, който бе въведен от 1 септември 2017 г., вече не включва ДДС за суровини и информационни технологии. Данъчният пакет носи и редица облекчения за компаниите, които искат да инвестират в Косово, тъй като с това ще се създадат по-добри условия за развитие на производството.

Косово е една от най-слабите икономики в Европа. Брутният вътрешен продукт на човек е само 1 565 евро. Според данни от 2004 г. въпреки значителните субсидии в миналото Косово има най-слабата икономика от всички бивши югославски републики. Като добавка към лошото състояние на областта е и комбинацията от преднамереното неразвиване на икономиката от централната власт, липсата на външна търговия и междуетническите конфликти, които постоянно нанасят вреда на икономиката.