Дневникът на един главен преговарящ с НЛО

Преди няколко дни ООН назначи астрофизичката Мазлан Отман за главен преговарящ с извънземните. Ние успяхме да се доберем до дневника на 58-годишната професорка от Малайзия и го публикуваме без съкращения.

26 септември 2010 г.

Най-после кариерата ми тръгна в желаната от мен посока – дипломацията. Напоследък в Службата на ООН за извънземни дела нищо не се случваше. Пълна скука! Никакви важни събития, само от време на време някоя официална вечеря в хубав ресторант. Човек една резолюция не можеше да напише. Слава Богу, че на мен се падна този пост, защото на колежката от Италия й дадоха преговорите с вулкани, а полиглотът от Чили ще трябва да превежда посланията на земетресенията. Скучна и трудоемка работа.

Иначе изслушването пред атестационната комисия мина добре, макар и нервно. Питаха ме какви езици знам, обичам ли да пътувам на далечни разстояния и какво мисля за Голямата мечка. Тук веднага включих на макс своята начетеност и гордо съобщих как най-новите изследвания с мощни телескопи доказаха, че мечката всъщност е мечок. След избирането ми руснаците определено киселееха. Намекнаха, че на тях се падал този пост, защото били пионери в преговорите и първи започнали изграждането на консулски отдел в Космоса с едно куче Лайка. Ха-ха-ха, това само комунистите могат да го направят. Да изпратят куче на преговори. Че то сигурно и английски не знае.

27 септември 2010 г.

Много държавни ръководители ми се обадиха по телефона, за да ме поздравят за новата позиция. Най-странен бе разговорът с премиера на България. Той само повтаряше: „Конгратулейшънс, конгратулейшънс...”. Аз го питам как върви ФК „Витоша” (Бистрица), все пак постът ми изисква да знам всичко, а той пак: „Конгратулейшънс...”.

Дадох набързо няколко интервюта, като не забравих да благодаря на Бан Ки Мун за оказаното доверие. Журналистите все ме притискаха с въпроси дали нашият отдел не харчи нахалост парите на данъкоплатците, но аз умело отбивах ударите. Тези журналя изобщо нямат визия за бъдещето, колко са тесногръди!

Следобед направих един шопинг тегел по Пето авеню за ново работно облекло. ООН ми отпусна солидна сума за представителни разходи. Купих си зелен костюм и зелени обувки, за да направя добро първо впечатление на извънземните. Нали казват, че били зелени човечета. Взех си и дебело яке, и мултивитамини, ако ме пратят в командировка в Космоса.

N.B. Да попитам как стоят нещата с командировъчните и дали на Международната космическа станция предлагат азиатска кухня.

2 октомври 2010 г.

Секретарката ми каза, че в офиса е звънял Божидар Димитров, министър от България. Бил открил до Созопол аеродрум от V век пр.н.е. и любезно ме кани да го видя. Предложил и помощта си занапред в преговорите, защото българите имали опит в тези неща. Още от 1977 г. в Космоса летял някакъв техен Дельо хайдутин и търсел контакт с други цивилизации. Доста странни са тези източноевропейци. Като че ли усещам съветското влияние в начина им на мислене, но няма да се поддам лесно.

4 октомври 2010 г.

Събудиха ме посред нощ. Засекли НЛО в Небраска и трябваше да отидем незабавно за преговори. В бързината забравих зеления костюм и изобщо тръгнах много неглиже. Притеснявам се, стомахът ми е свит от нерви.

Кацнахме в Небраска, но на терена вече имаше много хора. Беше пълно с агенти на ФБР и учени от НАСА. Никой не ми обръща внимание и не зачита върховенството на ООН. Агентите дъвчат дъвка, носят слънчеви очила и намекват, че те ще поемат случая, защото бил на територията на САЩ. Ядосах се. Много филми гледат тези младежи, но не на мен тия. Веднага ще се обадя на Бан Ки Мун, той ще звънне на Обама и всичко ще си дойде на мястото. Уф, забравила съм си телефона, а едри служители на НАСА постоянно ме бутат към една палатка, за да си почина. Имало кафе и понички. Ще хапна един донът с повечко пудра захар за успокоение и веднага ще потърся контакт с руснаците, защото трябва да има баланс в преговорите. Не може американците да монополизират дипломацията с извънземните. ООН е над всичко и янките трябва да го разберат. Сигурна съм, че Бан Ки Мун ще бъде доволен от решителността ми.