От живот в глутницата до гняв към цивилизацията: Животът на Маркос

Историята на Маркос е почти като тази на Маугли. Само че Маркос е израснал с глутница вълци. Уникалната му история го кара да има и уникален възглед.

Той е разочарован от хората, които изхвърлят постоянно боклуци и тровят природата.

"Хората са истински зверове. Аз съм израстнал сред природата и ме боли, когато гледам всичките тези боклуци. Защо на никой не му пука?", пита 72-годишният мъж.

Маркос е израстнал сред гората. Попаднал сред глутница и се сприятелил с малките вълчета.

"Влязох в пещерата при малките и бързо заспах. После обаче дойдоха родителите им. Сигурно са си рекли "дали да го изядем или да го осиновим?", разказва Маркос.

Той се миел с кал, триел се с листа. Постепенно замирисал като вълчетата.

Неговата история става сюжет на филм. Мащехата бие детето, бащата не може да го изхранва. Малкият е поверен на овчар, който не след дълго умира и така попада сред вълците. А за първи път има контакт с хора на 19 години, когато полицията го извежда сред цивилизацията.

Днес Маркос е на 72 г., но му е трудно да свикне с хората. Няма и много приятели, единственият му близък е лесничеят Хосе, който споделя любовта му към природата.

"Умре ли природата, всичко умира. Тя ни дава толкова много", казва Маркос.

От вълците се научил да пази природата, а хората му показали как умеят да я разрушват. И той се пита дали в сърцето си е повече човек или повече вълк. Вижте още във видеото на Deutsche Welle