Планове, задачи - да бъдеш майка без... кеш

Сепвам се в съня си и рязко подскачам – от стаята се чува детски плач… Поглеждам часовника – часът е точно 6.55 сутринта. Тръгвам тичешком – малката е будна – взимам я, за да я кърмя, и за части от секундата в главата ми се подрежда нещо като бегъл план за деня – ставане, сутрешен тоалет, хранене, кърмене, прибиране на прането… А, да – и да взема черното сако от химическото чистене, трябва да платя сметката си за телефон, да отида на пазар...

След като успявам криво-ляво да оправя дома, себе си и малката, екипирани и готови – тръгваме по задачи. Първата ми спирка е химическото чистене – заставам спокойна и изчаквам реда си – след като разбирам колко трябва да платя, вземам портмонето си… само за да разбера, че нямам кеш – колко познато. Слава богу, вече навсякъде мога да използвам моята Mastercard – само с едно докосване сумата е платена, а аз съм спасена… И така – след като минавам по тротоарите с количката, сякаш участвам във видеоигра, продължавам с моята следваща спирка – трябва да напазарувам. Отивам в големия супермаркет наблизо, обикалям магазина и лека-полека започвам да пълня пазарската количка – трябва да внимавам, защото ако прекаля, няма да мога да нося всички продукти. След като преценявам колко точно ще мога да нося, заставам чинно и изчаквам реда си на касата. Ох… Какво става? Опашката върви много бавно… имам чувството, че се редя от цяла вечност.“ Търпение, търпение“, казвам си наум. Още малко – почти достигам заветното място и с радост ще застана лице в лице с касиерката. След като изчаквам маркирането на всички стоки, отварям чантата, за да взема портмонето си… което за съжаление не е там… Ами сега?! Изглежда съм го забравила в химическото чистене… Суетя се около секунда-две… Поглеждам към ръката си – ами, да, часовникът! Как не се сетих – моят дигитален спасител е тук! Докосвам китката си – и готово! Без притеснения, без срам, без кеш! Торбата е пълна, а аз съм спасена за втори път днес!

След като излизам от супермаркета, удрям бърз спринт (доколкото това е възможно с натоварена количка и бебе) към химическото чистене. След като стигам до целта си, служителката ме поглежда умилително и ми връчва портмонето. Започвам да се чувствам леко уморена и изнервена. Мисля, че и двете имаме нужда от почивка – малката, за да хапне, а аз – за да изпия чаша ароматно капучино, и просто да поседна, загледана в нищото в близкия парк. И да не забравя – трябва да изтегля пари…

На входа на парка виждам любимата си кафетерия – обожавам тяхната селекция от кафета. Отново опашка… Идва моят ред – изтеглих ли пари?! Ооо, не отново! Възможно ли е да съм толкова разсеяна? За пореден път ще платя без кеш. Взимам топлата си напитка и се отправям към първата срещната пейка – настанявам се удобно и се наслаждавам на последните слънчеви лъчи, които леко и приятно погалват лицето ми и ми напомнят колко прекрасен е животът. Малката хапва набързо пюре, слагам я в количката и тя заспива.

„Време за мама“ – безценни и блажени минути, в които мога да се насладя на вкуса и аромата на любимата си напитка и да разгледам какво ново има в социалните мрежи.

Целият текст вижте тук