Работилница за наивни журналисти

Писането на твърде много SMS-и разболява, съобщиха няколко медии по света в края на юни. В информациите се споменаваха сложно звучащи диагнози, като например „посттекстуален стрес синдром“, а към тях и имената на две изследователки, дали научно обяснение на новата болест.

Диагнозата обаче би трябвало да е по-скоро „лековерие“, защото въпросната болест изобщо не съществува, пише Die Welt. PR специалисти я измислили, за да вкарат името на един мобилен оператор в новините. Така историята с пристрастяването към SMS-ите се превръща в христоматиен пример как компаниите се опитват да направят марката си популярна, PR специалисти им помагат, а медиите понякога влизат в играта.

„Писането на твърде много кратки съобщения по мобилния телефон разболява – засегнатият не вижда прегради пред себе си, развива комплекс за малоценност, чува звънене, което не съществува“, съобщи DPA в края на юни, а темата е сериозно засегната най-вече в австралийските медии. Оказва се обаче, че това е просто PR номер.

В основата е прессъобщение на Boost Mobile, австралийски мобилен оператор. „Въз основата на изследвания двама учени дефинирали редица разстройства“, пише в него. Следват впечатляващи примери: „Когато никой не ми пише, наистина се депресирам. Мисля си, че никой не ме обича“, е историята на 17-годишно момиче.

Примерът е действителен и е от изследване на Шари Уелш от университета „Куинсленд“ в Брисбейн, но в това изследване не пише нищо за разстройства. „Моят труд показа, че общуването с SMS-и има за младите хора както ползи, така и недостатъци“, пише Уeлш в мейл до DPA. За пристрастяване обаче и дума няма.

Въвличането на учени в историята най-вероятно тръгва от Джени Карол от университета в Мелбърн, чието име също се споменава в прессъобщението на мобилния оператор.

„Попитаха ме от Boost Mobile дали има данни за „разстройства“ във връзка с изпращането на SMS-и“, разказва доцентката. Тя прегледала публикациите си, в които се е занимавала с използването на мобилни телефони от млади хора и дала на Boost примерите, които биха могли да са подходящи за това понятие.

С други думи PR специалистите са си измислили болест и са потърсили подходящи проучвания към нея. Карол няма проблем с това, защото в текста ставало ясно, че Boost са създали понятието, а не тя. Освен това дала интервю за една радиостанция, в което изяснила отношението между нейните изследвания и използваното от Boost понятие. Първо австралийските, а след това и международните медии обаче не я разбрали правилно и така на света станал известен „посттекстуален стрес синдром“.

След първото прессъобщение в DPA идват информации от лекари, че това е „пълна глупост“, но механизмът вече е заработил. Компания, която си измисля сензационно звучаща болест, експертка, която допуска прекалена близост до PR отдела, и журналисти, които питат твърде късно. Така се появява информация, чието място всъщност е в коша за боклук.