Този не е гей, той е просто... европеец

В Кьолн се провеждат поредните "Гей Геймс" – Олимпиадата на гейовете и лесбийките. По този повод социолози и публицисти обръщат внимание на засиления интерес към сексуалната ориентация на известни обществени фигури, предаде DW.

Напоследък името на капитана на германския национален отбор по футбол Филип Лам (който между другото току-що се ожени) се свързва най-вече с думата... гей. С тази дума се свързват имената и на други национални футболисти: Пер Мертезакер, Бастиан Швайнщайгер и др.

Подобно е положението с новия правителствен говорител и доскорошен телевизионен чаровник Щефен Зайберт и дори със сегашния Джеймс Бонд – Даниел Крейг.

Дори когато въпросната ВИП персона официално е обявила своята хомосексуалност и е разказала пред медиите подробности от живота си със съответния партньор, любопитната публика не престава да се рови. Типичен случай: германският външен министър Гидо Вестервеле.

Шик = гей

Никой не би твърдял сериозно, че над половината национални футболисти на Германия са гейове. Защо тогава германците толкова се вълнуват от тази тема? Ами защото имиджът на футболистите се промени. Те вече не са онези запотени мъже, които са особено популярни в бирариите и вмирисаните на пот спортни съблекални – те станаха част от нарцистичния свят на масовата култура.

Кристиано Роналдо и Дидие Дрогба се съблякоха по долни гащи за корицата на Венити Феър, а синьото кашмирено пуловерче на германския треньор Йоахим Льов привлече повече внимание, отколкото тактическите му схеми.

Макар че е женен вече от цяла вечност за юношеската си любов, Льов също разбуни духовете: „Толкоз шик, толкоз елегантен – абе, сигурно има нещо...” И не е само за Льов. В публичното пространство има десетки ВИП-ове – женени, с деца и тъй нататък, за които все се говори, че са гейове.

В дъното са архаичните и изключително комични представи, че гейовете например имат тъничък гласец и нежни черти на лицето, че се обличат красиво и се държат подчертано учтиво. Макар че и натрапчивото мъжкарско излъчване може да се тълкува като знак за хомосексуалност.

„Абе, щом толкова се грижи за тялото си, сигурно ще да е гей...” Това е еволюцията на образа на гейовете във фитнес обществото.

Дори звезда като Вин Дизел, който се фука с мускулите си както други с новото си "Ферари", непрестанно трябва да дава обяснения за сексуалната си ориентация. Въпреки това клюкарското списание Нешънъл Инкуайър го включи в списъка на „Тайните гейове в Холивуд”.

Разни страни, разни гейове

Клишетата за гейовете функционират винаги вътре в определена култура и в определен период от време. Първият германски футболист, за когото се зашушука, че бил гей, беше Юрген Клинсман – елегантен, интелигентен и неженен.

В сравнение с бичето Лотар Матеус – разлика от земята до небето. И друг пример, доказващ зависимостта на клишетата от времето и мястото.

В средата на седемдесетте години испанците масово мислели за гейове онези британски туристи, които ходели в тясно прилепнали тениски. Не дай си Боже пък – розови на цвят!

И до днес мнозина германци гледат с подозрение италианци, които полагат особени грижи за добрия си външен вид. И обратно, както обяснява една италианска студентка: „В Германия гейовете изглеждат като нормални, а нормалните приличат на гейове”.

В САЩ могат да се наблюдават и двата полюса: разкрепостени докрай гейове и суперконсервативни, за които хомосексуалността е смъртен грях. Ето например двата полюсни коментара на американци след едно съдебно решение за равноправието на гейовете:

„Това, което реши съдът днес, е признаване на основни човешки права на гейовете и тяхното равно право да бъдат свободни”.

„Това, което реши съдът днес, е че няма разлика между правилно и грешно, между морално и неморално”.

Типичен епизод от американски телевизионен сериал. Добричък шеф е загрижен за самотния си подчинен гей. Докато седят на бара, шефът сочи към елегантен млад човек и насърчава своя подчинен да завърже флирт. На което подчиненият отвръща: „Непосветените често грешат. Този не е гей, той е просто европеец”.

И наистина, гей лампичката често светва в американската глава при вида на много европейци. Европейските мъжки костюми са скроени по-тясно, те изглеждат по-модерни в сравнение със стандарта в САЩ, европейските мъже не говорят така басово, както типичният северноамериканец (в стил Лари Кинг).

Изобщо – за американските мачовци с каубойски ботуши, които не експериментират с външния си вид и никога не изглеждат замислени или меланхолични, европейските мъже често пъти изглеждат като същински гейове.

Извън нормата

Според Майкъл Уорнър подобно занимаване с „другия”, с „различния” изпълнява регресивна функция: то утвърждава консервативната картина на едно общество, където „гейове” и „лесбийки” са онези, които просто някак се отклоняват от общоприетото.

Между другото, в съвременния български език също функционират обидни обобщения (като „педал” например), които се употребяват към много повече адресати, отколкото е гей общността, пише още DW.