Чуждестранен легион превзема “А” група

От 1989 г. футболисти от над 50 държави записаха мачове в родното първенство. През последните сезони географията беше разширена с още страни. Дебют в "А" група направиха играчи от Панама, Кабо Верде, Мали и Черна гора.

Трансферният период тепърва започва и тази година са възможни още изненади и географски открития. Нищо чудно през новия сезон в родния елит да дойде някой талант от Свазиленд, Фиджи или Соломоновите острови. Миналия шампионат в „А” група заработваха хляба си близо 100 легионери.

Рекордът със сигурност ще бъде счупен още през новото първенството. По традиция през лятната пауза ще пристигне нова мощна група, така че сезонът ще приключи с бройка на чужденците, надхвърляща котата 100.

Трудно е да се даде еднозначно мнение за ангажирането на голям брой чужденци от българските клубове. От една страна, те спират пътя на младите футболисти, а от друга, би трябвало да ги провокират да се старят повече, за да се наложат.

Лошото е, че най-често у нас се вземат играчи от чужбина на килограм, качествените са малко. Бройката е голяма, защото много хора изкарват добри пари покрай трансферите. Наличието на голям брой легионери може да създаде сериозен проблем за атмосферата в даден отбор.

Национал на България примерно ще взима 3000 евро, а чужденецът пет или дори десет пъти повече. В Челси например играят много малко англичани, но там имат възможност да привличат наистина доказани легионери. Докато у нас идват предимно неизвестни и недоказани имена.

Освен това в Челси Франк Лампард и Джон Тери печелят не по-малко, отколкото скъпите попълнения от чужбина. Докато идват футболисти на проби или с подписани договори в ЦСКА, Левски, Литекс или Славия, за които треньорите не знае нищо, проблем ще има.

Съвсем естествено е да се говори за мениджърска война в клубовете. Проблемът обаче не е само в мениджърите - това е техният бизнес. Нито пък в треньорите, които са в пълното си право да не искат футболисти, които нямат качества.

Нещата си имат съвсем друг корен - собствениците. Всеки трансферен прозорец шефовете на българските клубове просто не успяват да уредят поне един от желаните качествени чужденци от списъците на наставниците си и в същото време се опитват да компенсират с някакви незнайни войни, които им предлагат без пари.

Така тази година на „Българска армия” се появиха едни куци италианци, на „Герена” пък се опариха с холандски и белгийски недоразумения. Дори и шампионите от Литекс се излъгаха с Папа-Диуф и сие.

Нормално е самите треньори да се чувстват изнервени и притиснати. В крайна сметка не те водят въпросните личности. Пращат им ги от ръководството и собствениците. А мениджърите пробват почвата и прибират комисионните.

Причината за подобни безумия се крие в селекционната политика на отделните ръководства. И тази порочна практика няма да спре, докато „Титан”-ите, Тодор Батков, Коко Динев или Гриша Ганчев се правят на футболни капацитети, селекционери и мениджъри.

На Запад босовете на футболните клубове много рядко се месят в трансферната политика. Тяхната основна задача е да намерят пари за издръжката на отборите си и по време на срещите да седнат в ложата, да запалят пура, да си сипят марково уиски, да покажат поредната си засукана любовница и веднага след края на мача да си тръгнат от стадиона, но без да дават „компетентни” мнения за футболната игра, за съдийството, за противника.

Тук в България е точно обратното. Най-запомнящото се от футболните срещите се случва след техния край, когато Батков, Борисов, Ганчев или Динев си отворят устите и започнат да говорят за футбол.

Уважение към всички тях, но те не са футболни капацитети, те не разбират тази игра и само се излагат, като дават оценки за нея. Докато това продължава да се случва и докато футболните босове се месят в ръководството, мениджирането, селектирането, информирането на клубовете си, футбол в България няма да има.