Левски на Гонзо – игрови хаос, трансферни издънки

Емоцията във футбола е хубаво нещо, но лошото е когато допуснеш тя да те води. Трезвите оценки са друго нещо, но лошото е когато ги направиш твърде късно.

Сега му е времето да бръкнем по-дълбоко и да отчетем, че този отбор на Левски има изключително много недостатъци, да не говорим пък за показване на колективни действия, базирани на някаква ясна идея и последователност.

Какво представлява Левски на Гонзо?

Ще започнем от средата на терена. Двама от хората в сърцевината на „синия” състав - Владимир Гаджев и особено Дарко Тасевски (изключвайки няколко негови брилянтни голови асистенции) имат навика след като подадат топката, да не мърдат, превръщайки се в обикновени пешеходци.

Тактически грамотният и школуван Сержиньо Грийн цял минал сезон се чувстваше като антилопа сред стадо овце. Грийн не може сам нито да направи преса в половината на съперника, нито пък да задържи топката трайно или пък с едно докосване да даде пас към някой от фланговете или да изведе някой по вертикалата.

Трябва останалите около него да са по-мобилни и гъвкави като мислене. Иначе не става. В халфовата линия няма успокояваща фигура. Грийн наистина е качествен футболист. Неговата борбеност осигурява на „сините” доста спорни топки след битка във въздуха, но останалите са далече от ситуацията, за да се възползват.

Да не говорим пък за бавното мислене и лошото позициониране на левскарите при бързото изнасяне на топката от противника - това е сложна материя, която се усвоява с години правилна треньорска работа още в юношеските формации. А какви са алтернативите за външни халфове?

Там пък ситуацията е още по-песимистична. Освобождаването на Мечо Телкийски (както и на Елин Топузаков) май стана плод на емоцията. Дани Младенов направи два мача и в Левски си помислиха, че са ударили десетката. Нищо подобно.

Новият десен фланг на „сините” е отстъпление, що се отнася до предишния обитател Зе Соарес, който превъзхожда Младенов и Видович (ако остане в Левски) като техника и като тактическа дисциплина. Дошлият от Пирин футболист е идеален за резерва на Левски. Същото може да се каже и за новото попълнение Тодор Христов от Берое, който е гласен за левия фланг и за заместник на Жоазиньо и Христо Йовов.

И в защита нещата за Левски никак не са добре. Иво Иванов бил голямо попадение в миналогодишната лятна селекция (поне така се твърдеше в дните след преминаването му от Берое на „Герена”). Моля ви се. Та той е малко по-слаб от Милиев и категорично много по-слаб от Шакиб Бензукан, който бе натирен от Левски.

Дори Виктор Генев притежаваше повече бързина, отскокливост и техника от Иво Иванов, но и той бе изгонен. Да не говорим пък, че с лека ръка бе освободен Лусио Вагнер, а за негов заместник бе взет Калин Щърков, който пък след само шест месеца бе пратен във Видима-Раковски.

Сега се привлича Орлин Старокин, но пък бе продаден Веско Минев и така Левски остава отново само с една алтернатива отляво. Супер недалновидна трансферна политика. В защита най-сигурен е десният бек Дъстли Мюлдер, но и той доста се пропукваше в сериозните мачове в България и Европа.

За „синьото” нападение. В интерес на истината само Гара Дембеле спасяваше левскарската атака през миналия сезон и донякъде Христо Йовов (статистиката за вкараните голове от Дембеле и от всички останали говори най-показателно).

Поздравления за Гонзо, че взе Дембеле на „Герена”, но трябва да се отчете, че Гара подписа с Левски, само защото Мартин Камбуров отказа. Все пак това си е сериозно попадение в сметката на Георги Иванов и трябва да му го признаем, а и донесе чиста печалба на Левски в размер на 1 600 000 евро. Фактите са си факти и в ситуацията с Дембеле можем само да похвалим Гонзо, но това бе и единственото положително нещо за двегодишната му шефска дейност.

Що се отнася до прибързаните и нереални оценки за цялостната миналогодишна лятна селекция на Левски, сега мненията вече придобиват по-прецизни измерения. Като най-вече това се отнася за българските попълнения. Явно и занапред ще трябва да се разчита на внос.

Нашите играчи са или ненаучени или колкото и да учат, имат нисък таван. Но пък Левски се опари и с чужденци този сезон – Видович, Матондо, Слори. Така, че Георги Иванов ще има много безсънни нощи пред себе си да помисли за тези въпроси.

Защото този Левски е още много далеч от истината. Засега е нищо повече от онзи образ на „сините”, който на чужд терен в Европа не иска или не умее да напада, а назад каквото стане. Вицешампионите заслужават само похвали за мачовете си от Лига Европа на "Герена", но само с домакински успехи не се става голям отбор, като този на Мъри Стоилов.

Нека не бъдем крайни, но притеснително е, че Левски на Гонзо две години подред остава без трофей, а това не се харесва на истинските левскари, колкото и Гонзо да е наказвал ЦСКА, но като играч.

Новини от света на футбола и спорта