Кубрат Пулев: Никога не съм очаквал, че съм след Кличко

Кубрат Пулев гостува в предаването „Резултат“ на „България он еър“. Днес боксьорът ни заминава за Германия, като до края на седмицата очаква да получи отговор от Международната боксова асоциация дали ще може да се боксира на Гала вечер в Арена Армеец през ноември или декември. Ето какво каза в интервюто си за предаването „Резултат“ най-добрия боксьор на България.
 
Очаквах, че ще имам победи в професионалния бокс, винаги съм бил уверен в собствените си сили. Знаех, че съм сред топ боксьорите в света. Никога обаче не съм очаквал, че ще погледна към световната ранглиста и ще видя, че съм след Кличко. За това мога да съм горд и аз, и моят баща – Венко Пулев и цяла България, каза той.
 
Как започнахте с бокса с брат ти?

Баща ни ни запали, каза: „Дайте да ви науча“. Като деца бяхме по-буйни, интересно ни беше. В началото като игра и после си започнахме сериозно с тренировките.
 
За брат ти се коментира, че може би е време да премине към професионалния бокс.
 
Той няма какво да чака, не е първа младост. Но всеки трябва да гледа своя път. Това, че единият е станал професионален боксьор, не значи, че и другия да го направи. Той си преценява, много умен мъж е, дали ще стане, ще видим в близката година.
 
На много българи им се иска да някой ден да се направи сравнение между братята Кличко и братята Пулеви.

Не е изключено не само да напомняме на тях, може и да ги достигнем, може и да ги бием, всичко е възможно.
 
Кога ще получиш отговор от IBF дали ще можеш да играеш на Гала вечер в зала Арена Алмеец?
 
В понеделник заминавам за Германия, до края на седмицата най-вероятно ще стане ясно.
 
Как релаксираш?
 
Играя шах, това ми доставя удоволствие. Ако ме хване някой професионален шахматист, сигурно ще ме бие, но на любител трудно ще се дам.
 
Обичаш ли да четеш?

Чета по-особени неща, не мога да чета приключенска книга, чета нещо, което е било истина, нещо житейско, нещо истинско. Обичам исторически книги.
 
Винаги си се славел като голям родолюбец, даже наскоро получи такава награда. Кой зася това в теб? Отново ли баща ти?
 
Да, отново той. Така сме възпитавани и отглеждани. Детето на брат ми – Калоян, е постоянно до него. Защото така и нас ни отгледаха, с много любов и  много внимание. Баща ми мен и брат ми специално ни обсипваше с внимание, не даваше нищо да стане и той да не е видял или да не разбере. По този начин и Тервел гледа детето си.
 

Основно брат ти се грижи за сина си, ти помагаш ли?

Иска ми се повече да помагам. Като го гледам и се влюбвам в Калата, защото е уникален пич. Едно дете, което е много невино, много истинско. Най-хубавите качества са в децата, може би трябва и от тях да се учим.
 
Мислиш, ли че и на теб ти е време да станеш баща?
 
Само Господ ще каже кога, аз не бързам. Концентрирал съм се върху кариерата. Имаше моменти, когато бързах, виках си: „Ето брат ми има дете, сестрите ми също, трябва и аз“, но после се успокоих. Един ден може да задмина и брат ми и сестрите ми.

Имаш ли вредни навици?

На моменти съм прекалено спокоен, даже дебилско спокойствие имам. Иска ми се да съм по-точен, по-подготвен, прекалено съм лежерен.
 
А кое качество най-много харесваш в себе си?

Целеустремен съм, много съм търпелив, донякъде е хубаво това. Умея да преценявам ситуацията, хората, имам доста хубави качества, да не излезе самохвалство. (смее се) Аз съм доста истински човек, опитвам се да намеря такива хора, но е много трудно.Имам тесен кръг от приятели. С другите хора съм просто познат.
 
На кого си благодарен?

Благодарен съм на баща си - Венко Пулев, на роднините и треньорите, тук и в Германия. Тук са ме изградили като боксьор, много пъти треньорите са треперели на моите мачове, притеснението им е голямо, те го изживяват още по-тежко. Гледам да не ги забравям.