Световната шампионка по карате Теодора Цанева: За цената на успеха, победите и вдъхновението

Теодора Цанева е едва на 3 години, когато влиза в залата по бойни изкуства и тя се превръща в неин втори дом. Амбициозното момиче се влюбва в спорта карате шотокан и жъне успехи като професионален състезател. 

Само преди броени седмици младата надежда на родното карате стана шампион на Световното първенство по Шотокан Карате в Белград, Сърбия. След този голям успех последва и ново престижно отличие – 18-годишната Теодора получи голямата награда на Национална Асоциация на бойните спортове – „Златен пояс“ 2024 за „Най-добър спортист – жени“. 

Теодора Цанева разкрива каква е „цената“ на успеха, от какво се лишава, за да постигне мечтите си и какви са следващите върхове, които иска да покори.

Как се чувствате след толкова победи и като носител на наградата „Златен пояс“ 2024?

Чувството да бъдеш носител на наградата „Златен пояс“ за най-добър спортист при жените в бойните спортове през 2024 г., получена от НАБС, е несъмнено изключително вълнуващо и вдъхновяващо. Това е признание за усилията, отдадеността и постоянството, които съм вложила, както и за подкрепата на целия екип около мен.

Можете ли да ни разкажете кога се запалихте по спорта шотокан карате? От колко време тренирате и колко състезания сте спечелили досега?

Тренирам от 3-годишна, когато баща ми за първи път ме заведе в залата. След това във времето за мен бойното изкуство карате стана начин на живот. Състезанията зад гърба ми са много, а успехите до момента са показателни за моята отдаденост на спорта.

Каква е „цената“ на победите и медалите? От какво се лишавате, за да постигнете тези големи спортни успехи?

„Цената“ на победите и медалите е висока и включва много жертви, които често остават невидими за хората извън спорта. Най-големият компромис е времето – време, което иначе бих могла да прекарам със семейството, приятелите или просто в почивка. Често пропускам лични празници, събития и моменти, които са важни за мен, заради тренировъчния режим и състезанията.

Освен това, животът на спортиста изисква строга самодисциплина – ограничение в социалния живот, изтощителни тренировки, постоянна диета и стриктен график. Лишавам се от спонтанността, която много хора приемат за даденост.

Емоционалната цена също е голяма – справянето с напрежението, стреса и понякога самотата, която идва с това да бъдеш изцяло отдаден на целите си. Но въпреки всичко, когато държа медала в ръцете си, когато виждам гордостта в очите на хората, които ме подкрепят, осъзнавам, че всяка жертва си е струвала.

Бойните спортове по-често се асоциират като мъжки спортове. Това притеснявало ли ви е или напротив, гордеете се, че сте шампион именно в боен спорт?

Не, това никога не ме е притеснявало – напротив, винаги съм се гордяла, че съм част от бойните спортове, независимо от това как те се възприемат от обществото. За мен тези спортове са символ на дисциплина, сила – както физическа, така и психическа, вървяща заедно със способността да преодоляваш предизвикателствата, независимо от стереотипите.

Фактът, че бойните спортове се асоциират предимно като „мъжки“, ме мотивира да тренирам и печеля още повече. Винаги съм вярвала, че спортът няма пол – важното е страстта, трудът и отдадеността, които влагаш.

Като шампион в боен спорт се гордея, че мога да вдъхновявам не само мъжете, но и жените, да им показвам, че няма ограничения за това, което могат да постигнат, ако вярват в себе си.

Смятам, че успехът ми е малка стъпка към промяната на начина, по който хората гледат на бойните спортове и спортистите в тях – не като на „мъжки“ или „женски“, а просто като поле за върхови постижения.

На какво ви научи спортът и има ли житейски умения, за които ви подготви?

Спортът ме научи на много ценни уроци, които прилагам не само на татамито или в залата, но и в живота. Един от най-важните уроци е дисциплината – да останеш фокусиран върху целта си, дори когато е трудно или изглежда невъзможно. Разбрах, че постоянството и усилията, които полагаш всеки ден, се отплащат във времето.

Научи ме също така на самоконтрол – в спорта, особено в бойните изкуства, е важно да знаеш как да управляваш емоциите си, както в напрегнатите моменти, така и в големите победи. Това умение ми помага и в личния живот, когато трябва да остана спокойна и рационална в трудни ситуации.

Спортът ме подготви за житейските предизвикателства чрез умението да приемам провалите като уроци, а не като краен резултат. Всяка загуба е възможност да станеш по-добър, да анализираш грешките си и да продължиш напред.

Освен това, спортът ми показа колко важно е сътрудничеството и уважението – както към треньорите и съотборниците, така и към съперниците. Научи ме да ценя усилията на другите и да бъда благодарна за подкрепата, която получавам.

И накрая, той ме научи на смирение – да помня откъде съм тръгнала, да бъда благодарна за успехите си и никога да не спирам да се развивам като личност. Спортът не е само физическо изпитание, а и начин да изградиш характер, който да те подготви за всичко в живота.

Вие сте нежна и красива млада дама, а на терена трябва да сте в съвсем друга позиция. Как става преобразяването от нежното момиче в карате шампиона?

Преобразяването от нежната и спокойна страна на характера ми в силния и целеустремен карате шампион идва естествено, защото спортът ме е научил как да контролирам енергията и емоциите си.

На татамито става въпрос за фокус и дисциплина – влизам в режим, в който оставям всичко друго настрана и се концентрирам изцяло върху техниката, стратегията и духа на състезанието.

Това не означава, че загубвам женствеността или нежността си – просто изваждам на преден план другата си страна, която е силна, смела и готова за предизвикателства. Карате ми даде увереност и ме научи, че няма противоречие в това да бъдеш едновременно нежна и силна. Когато изляза от залата или състезанието, отново съм себе си – младата дама, която цени спокойствието и красотата в живота. Но моментът, в който трябва да се боря, отключва онази вътрешна сила, която карате изгражда у всеки спортист. Това е баланс между двете страни на личността ми, и именно този баланс ме прави това, което съм.

Цялото интервю можете да прочетете в Az-jenata.bg.