Последно сбогом с легендарния щангист Норайр Нурикян

Снимка: БГНЕС

11 / 16

Близки, приятели, ръководители, бивши и настоящи спортисти и треньори се събраха днес на поклонението пред тленните останки на легендарния щангист Норайр Нурикян във фоайето на централния вход на "Васил Левски“. Двукратният олимпийски шампион си отиде от този свят на 76-годишна възраст, след като страдаше от тежко заболяване.

Нурикян е един от шестимата българи с две олимпийски титли. Той е първият олимпийски шампион и единствен двукратен златен медалист на страната ни във вдигането на тежести - Мюнхен 1972 и Монреал 1976 (тогава Олимпийските игри са със статут и на световни първенства). През 1976 година завоюва и европейско злато в Берлин.

"Винаги е показвал едни добри обноски към състезателите, винаги шеговито подхождаше в залата, чувство за хумор имаше. Ще го запомня с това - един весел човек", каза президентът на Българска федерация по вдигане на тежести Стефан Ботев.

"Наистина много тъжен ден днес. Животът ми е минал с Норайр Нурикян, голям човек, голямо сърце, голяма душа. Трудно се говори, защото в този ден Господ го приема. Както казах, половината живот ми е минал с него - в мъки, в радост, но това е... Лека му памет", сподели наскърбеният Янко Русев.

"За последно да му благодарим... Доста хора се шегуват, че е вторият ми баща. Сами си правите изводите. Той ми беше личен треньор при Абаджиев, старши треньор, когато аз станах шампион и впоследствие, в годините сме поддържали до последно прекрасни отношения. Успяваше в самата тренировка, колкото и тежка да е, да вкара нотка веселие, да направи така, че да можеш да се върнеш в тренировката и да постигаш резултати. Като човек, благ, винаги усмихнат, винаги може да помогне, винаги може да разчиташ на него", не скри емоциите си и олимпийският шампион от Барселона 1992 г. и бивш треньор на националите Иван Иванов.

"Тъжен ден за цялата спортна общественост в България. Нурикян ще го запомним като вдъхновение за всички нас, с добрите дела и постъпки, които е направил за всички нас. Характер, благ характер. Хубав човек, добряк, скромен, само добро мога да кажа... Голяма загуба. Отиде си наш много голям приятел, колега. Много години сме били заедно, така че днес е много тежък ден за мен и въобще за щангите", бяха думите на Стефан Топуров.

След края на състезателната си кариера Нурикян работи и като треньор, като извежда България до четири отличия на Олимпийските игри в Барселона през 1992 - злато, два пъти сребро и един бронз.

През 2008 г. е награден с орден "Стара планина". През 2022 дарява медалите си на Музея на спорта по повод 50 години от първата олимпийска титла за страната ни във вдигането на тежести. / БГНЕС