Целуни политиката

Въздушна целувка, любовна, смешно направена с гримаса, потриване с носовете... културоложката Ингелоре Еберфелд изброява 200 различни видове целувки.

Целувката е един от най-приятелските жестове. Тогава какво прави тя и в политиката?

Всъщност и там може да се възприеме като приятелски жест, но и като средство за демонстриране на власт.

В официалното общество този жест би трябвало да е сдържан, делови, но често политици и общественици изпадат в смешни и нелепи ситуации, като я използват.

Точно така се случи с нахалната целувка на Буш, който „я лепна“ на случайно минаваща минувачка, на която съвсем не й стана приятно.

Куп подигравки си спечелиха и някогашният германски министър на отбраната Рудолф Шарпинг и графиня Пилати, докато бая безобразно се мляскаха в един басейн.

Историята помни и по-добри моменти.

Канцлерката Ангела Меркел и шефът на Германския футболен съюз Тео Цванцигер обърнаха възприемането на небрежния жест в своя полза.

Двамата се целунаха на трибуната, докато се играеше мачът между Германия и Австрия, но всичко беше така спонтанно, че опроверга написаното от Александър Шалк – Голодковски (изночногермански партиен функционер - бел.ред.): "братската социалистическа целувка никога не е била целувката, свързваща двама обичащи се хора".

Не винаги целувката е израз на душевно родство или знак за искрена любов, приятелство и почитание.

Докосване по бузата или грозно, арогантно доближаване, филмите заливат екрана с всякакви целувки.

Затова пък целувката може да е и полезна. Особено, ако се следва определението на актрисата Ингрид Бергман:

„Целувката е един очарователен трик, за да се сложи край на приказването“.