Извънземни оставили послание в календара?

Руският учен Владимир Пахомов* твърди, че в обикновения календар е зашифровано послание на друга цивилизация, посетила Земята преди 6000 години.

Зашифрованият календар

Пришълците са ни оставили календара – този, който ползваме до днес. И са закодирали в него своето послание. Но са го закодирали така, че да го „види” и разбере само цивилизация, достигнала определена степен на развитие, споделя Пахомов пред Комсомолская правда.

Пахомов успял да разчете посланието. И твърди – пришълците са ни оставили нещо по-материално – нещо като колет. В шифровката е указано къде се намира този колет, или „капсулата на времето”.

Ето неговите доводи и доказателства.

Защо пришълците са зашифровали информацията точно в календара?

Две трети от Земята са заети от вода, останалите са покрити от ледове (на полюсите), пустини и гори. Всеки предмет, голям или малък, може да изчезне без следа. Затова космическите посетители са решили да оставят на бъдещото технически развито човечество доказателства за своето пребиваване в необичаен, но сигурен „сейф” – в календара.

Това косвено потвърждава например клетвите на египетските фараони, които, сядайки на трона, са обещавали да не правят никакви промени в календара”. Не е ли това с цел да се запази неприкосновена съдържащата се в него информация?

Какво може да остане „нетленно в течение на векове”? Дори великите пирамиди са подложени на разруха. Нетленно може да бъде нещо не съвсем материално. Например информация. Кое може да се съхрани в течение на много хилядолетия? Нещо, свързано с времето и летоброенето. Значи – с календара.

Календарът, който ползваме днес, се е появил преди повече от 6000 години. Опитайте да назовете нещо толкова древно и достигнало до нас в първоначалния си вид. Посланието в календара е било „невидимо и неоткриваемо” за нас, защото човечеството не е имало необходимите знания и технологии, за да го прочете.

Как може да се използва календарът за шифровка на тайни сведения?

Ученият открил, че календарните числа са разпределени по седмици, месеци и години въз основата на някаква матрица, която на свой ред съдържа гигантски масив информация. Затова той открил метод за извличане на тази информация. Методиката на „прочитане” на календара е отворена за всеки, който поназнайва висша математика, в сайта на Пахомов – http://pakhomov.com/. Така например тайният код се оказал скрит в календарен цикъл, равен на 28 години.

През 2005-а, 1977-а, 2033-та и т.н. дните от седмицата попадат на едни и същи числа – обяснява Владимир. – Например 13 май във всички календари ще бъде петък.

Съществуването на 28-годишни периоди не е било тайна за древните. Въз основа на тях е създаден т.нар. вечен календар, изображение на който е било открито на стената на Софийския събор в Киев. Календарът датира от XIII век и представлява таблица-матрица от 28 клетки. Всички са обозначени с букви, символизиращи дните от седмицата – от понеделник до неделя, с които последователно трябва да започват годините от цикъла – общо 28 години. Тази матрица, състояща се от 7 реда и 4 стълба, представлява половината от пълната матрица с послания.

Какво може да се скрие в календара?

В много езици названията на дните от седмицата са свързани с небесните тела – обяснява Пахомов. – На английски например Sunday (неделя) е ден на Слънцето, Monday (понеделник) – на Луната.

На древните астрономи са били известни седем небесни тела. Те са ги „построили” в т.нар. Халдейски ред. Тоест разположили са ги според скоростта на тяхното движение по небето. Точно в такъв ред са построени и дните от седмицата, започвайки със „слънчевия”! Това се потвърждава от разшифровката. Пахомов получил данни за прецесията на всичките седем небесни тела, тоест как техните оси се движат в пространството, описвайки своеобразни конуси. Възможно е, твърди ученият, прецесията да е изиграла или да изиграе важна роля за нашата цивилизация.

После Пахомов заменил в матрицата обозначенията на дните-планети с ноти – те също са седем. И календарът се озвучил с музика, съчинена бог знае от кого.

После матрицата извадила два адреса, откъдето може да са дошли пришълците: съзвездието Орион и Сириус. И дори техни „портрети”. Матрицата на календара, обработена с компютърна програма, позволила да се получат обемни изображения… хора-риби. Възможно е, смята Пахомов, при нас да са идвали амфибии.

Но главният въпрос бил: оставили ли са ни пришълците нещо по-съществено от изображения на древни богове и свидетелства за своите познания? Много митове и легенди споменават скрито от хората послание. Или „капсула на времето”, както го наричат мнозина. В нея, според изследователи, трябва да се крие един вид инструкция за по-нататъшните действия на земляните.

Задача с множество неизвестни

Календарното послание показа мястото, с гордост казва Владимир Леонидович.

Дълго време не можех да разбера едно изображение, получено от матрицата на календара. Получих изображение, което прилича на остров. Той се състоеше от две части, съединени с мост. На него има четири върха, разположени в ъглите на успоредник. Островът е издължен от югоизток на северозапад. В голямата му част има залив.

А едно място върху острова е отбелязано с кръст. Предстоеше ми да изясня къде на Земята има остров с такива очертания и релеф. И съхранил ли се е той. Очертанията и релефът може да са се променили за хиляди години. След пет години аз открих това необичайно място!

За търсенето на наследството на древната суперцивилизация трябва да се отправим към Южна Америка. Матрицата посочи Острова на Слънцето в езерото Титикака.

На острова има останки от дворци, градини, храмове, лабиринти и подземни тунели на инките. Аймара, местните жители, отдавна разказват истории за загубен подводен град и за тайнствен остров в езерото Титикака със скрит вход в подземните лабиринти, построени в дълбока древност.

На топографската карта мястото, където се намира скритият вход, е обозначено с думата KUNA, което на езика аймара означава „вещ”. Каква вещ се намира там?

И така, очертанията и релефът на Острова на Слънцето съвпадат с рисунката от Посланието – продължава Пахомов. – На спътникова снимка на Острова на Слънцето нарисувах кръг на мястото, което беше отбелязано с кръст. След това, като се вгледах, забелязах, че там вече има слабо видима окръжност. Тя беше по-светла на фона на земята. В тази окръжност се намира и входът към наследството на суперцивилизацията.

---------------------------------------------

*Владимир Пахомов е роден през 1943 г. в Ярославъл. Завършил е Механо-математическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”. Математик. Работил е в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Публикувал е над 50 научни статии. Специалист в областта на автоматизацията на проектирането и производството на електронни системи. Служил е като офицер в Космическите войски на СССР. Бил е зам.-директор на Института по физико-технически проблеми.