Говорят наркодилъри - от какво най-много се страхуват?

Популярната митология предполага, че наркодилърите могат да бъдат открити в огромни имения в Маями или стриптийз клубове в Ню Джърси, отдавайки се на живот, изпълнен с пороци и земни удоволствия... Преди да срещнат съдбата си в градушка от олово. Реалността е доста по-различна - през 2021 г. дилърът на наркотици е също толкова вероятно да бъде 12-годишно дете в края на улицата, колкото и гладко говорящ гангстер с велурен анцуг.

Доклад от 2019 г. установи, че европейската търговия с наркотици струва най-малко 30 милиарда евро годишно, като анализът за 2017 г. определя стойността на търговията в САЩ на близо 150 милиарда долара. Това количество продукт се нуждае от много нормални хора, за да се продаде – но кои са нещата, които засягат ежедневния продавач на наркотици?

VICE разговаря както с настоящи, така и и с бивши дилъри по целия свят, за да разбере какво тормози дилърите.

Хенри, 23 г., Оксфорд, Великобритания - бивш дилър на кокаин, екстази, кетамин и трева

Моето притеснение номер едно е полицията, разбира се. Второ, бих казал, е да бъда предаден. Трето: продажба на неподходящи или нечисти неща, които биха наранили някого.

Общуването може да бъде и много самотно нещо. Винаги съм параноичен да не бъда ограбен, въпреки че това е просто нещо, с което се научаваш да се справяш и взимаш предпазни мерки. Имах един приятел - беше намушкан 112 пъти от най-добрия си приятел и след това разчленен. Самият аз бях намушкан няколко пъти. Тези глупости постоянно вървят в ума ми, затова и аз тръгнах по пътя на тежката употреба на наркотици, за да обуздая безпокойството си – безпокойство и вина. В крайна сметка нараних много хора, близки до мен, и приемах до десет-дванадесет милиграма Ксанакс на ден. Започнах да използвам и много кетамин.

Загубих всичко от купонясване и от пристрастяването към кетамин – оттогава имам две операции на пикочния мехур.

Вече имам собствен законен бизнес и се възстановявам. Все пак проверявам за полиция всеки път, когато хората почукат на вратата, и винаги се паникьосвам, когато видя бус да шофира зад мен!

Оливър, 30 г., Охайо, САЩ - бивш дилър на Ксанакс

Продавах киселина в Snapchat, след което започнах да купувам Ксанакс от даркнет. Съвсем бързо започнах да продавам по 500 блистера на седмица. Можех да продавам и повече, но не го правех, тъй като ме беше страх. В един момент трима души седмично (дилъри с по-ниски продажби) влязоха в затвора една седмица заради продажба на Ксанакс, който им предоставях. Освен това скоростта, с която хората преминаваха през хапчетата, ме караше да се чувствам неспокоен.

Имах една клиентка, която искаше десет блистера, а после по 100 всяка седмица. Тя излизаше с моя приятел, така че знаех, че не ги споделя. Продавах и на хора, които употребяват хероин и това ме караше да се страхувам да не предозират или да умрат.

Аз съм естествено грижовен човек, така че виждането на негативните ефекти, които поведението ми имаше върху другите, наистина ме нарани – дори и да се опитате да го рационализирате, като си помислите: "Ако не си купят от мен, ще купят от някой друг, а аз поне им продавам им истинския продукт". Но животът в страх определено подхранваше моята собствена употреба на наркотици. В крайна сметка отидох в затвора и спрях, но желанието да се върна към стария си живот е толкова голямо.

Аш, 21 г., югозападна Англия - дилър на трева

Най-голямото ми притеснение е конкуренцията от приятели. Живея в малък град и обслужвам предимно студенти, така че, когато приятелите ми видяха, че се справям добре, някои решиха, че също могат да започнат да търгуват. Приех го трудно - не исках конфликт с хора, които смятах за приятели,  на пазарът тук е малък. За щастие им обясних ситуацията и им помогнах да намерят други неща, които да продават, макар че забелязах няколко нови хора с началото на новия семестър в университета. Държат ме на пръсти.

Да бъда измамен или ограбен винаги е било притеснение, но тъй като обслужвам предимно добри студенти, вероятно съм най-малко изложен на риск от някой, когото познавам.

Ноа, 30 г., Австралия - бивш дилър на кристали

Голямо притеснение за мен бяха другите дилъри и проблемните клиенти. Няма да бъдете на радара на ченгетата, ако сте в играта от скоро, така че трябва да се притеснявате за други играчи. Това може да означава да бъдете нападнати или клиентите ви да бъдат взети, така че да загубите потока си от приходи. През повечето време работех на кредит, така че получавах продукт на пратка и след това го изплащах. Просто така беше по-просто, но всякакви проблеми с продажбите бяха като голям дамоклев меч над главата ми.

Това доведе до факта, че имах все по-голям измислен дълг, държан над главата ми – но без значение колко наркотици продавах, лихвите продължаваха да се натрупват. Това беше игра на котка и мишка, която ме държа в състояние на постоянен страх. В крайна сметка затънах доста дълбоко, което доведе до това, че бях отвлечен и измъчван от организацията, в която работех. Оцелях само заради полицейска тактическа атака на мястото, където бях държан. Това ме измъкна от играта в крайна сметка, но ме остави с посттравматичен стрес.

Били, 24 г., Великобритания -  магически гъби и дилър на LSD

Продавам гъби и LSD таблетки и наистина се притеснявам как ще реагират хората – те са толкова мощни, променящи живота химикали, че не е нещо, с което да се забавлявате. Не продавам тези гъби за пари, мисля за това как могат да ви помогнат. Не можете просто да хвърлите това на някого за £20 – можете да го побъркате.

Просто никога не продавам наркотиците на хора, на които им е за първи път – ако ги е използвал и преди или го познавам добре - тогава продавам. Приятелите ми знаят, че ми пука за това и повечето трябваше да се борят с мен, за да ме накарат да им продам. Те знаят, че няма да дам на някое 16-годишно дете гъби, които да вземе на бала!

Стив, 21 г., Сидни, Австралия - бивш дилър на MDMA, кокаин и кетамин

Основното нещо, за което се притеснявах, беше качеството на продукта. Аз съм в Австралия и всичко е по-скъпо, тъй като тук не се произвеждат стандартни парти неща. Всичко трябва да се внася. Тъй като ние сме остров насред нищото, е по-трудно да вкарате нелегални неща.

Поради тези високи цени беше приоритет да се знаят точните качества и безопасност на продукта. Ще трябва да тествам всеки пакет или понякога да го предам на приятели, както и да използват комплекти за тестване. Продуктът се продаваше сам, ако беше върха. Ако качеството спаднеше - клиентите намаляваха и това изискваше повече работа, за да се отърва от продукта. Това е постоянен стрес!