Снимка: Личен архив

123

"Целият свят е кино"

Как един театровед се влюби в киното разказва Елица Матеева. Всичко започва, след като завършва висше образование в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и се прибира в родния си град Варна. Там се оказва, че не е лесно да си в занаята, особено в такъв като нейния. И въпреки че пише не малко критически текстове, те рядко излизат из варненската преса, а пиесите й така и не оживяват на сцената.

Вместо да се отчае, да се преквалифицира, което далеч не й е било чуждо като идея, Елица решава да се захване с кино, което като възможност дава повече. След като е била продавач на фокуси и част от различни обществени дейности, е усетила как очакванията й и реалността се разминават.

Започва препрочитането на старите записки от Академията. Спомня си за срещите с преподавателите по кино и не спира да гледа филми и да пише за тях. Така се появява и първата книга "Между театъра и киното", а с втората, както гласи и заглавието - "Целият свят е кино" се потапя уверено в него. Премиерата в София ще е на 13 декември в рамките на "Северно сияние" в Дом на киното от 19:00 часа.

"Всеки от нас живее в собствения си филм", отбелязва Елица и допълва, че ако някой театралничи в живота, човек би се подразнил, докато именно киното се заиграва по-умело и достоверно с жизнените ситуации.

"Все повече вярвам, че визуалното като дразнител в хубавия смисъл на думата е скритото оръжие. И екранът, както е казал един представител на Великата октомврийска революция -  Ленин, с неговите образи, които манипулират, наистина въздейства по-силно от театъра".

"Целият свят е кино" Елица посвещава на майка си, с която се разделя именно докато работи по нея.

"Писането по време на последните дни от живота на мама и особено след смъртта й бе единственото спасение за мен, но най-голямото бе светът на киното.И до днес твърдя, че ако киното не съществуваше може би отдавна щях да съм се гръмнала. В родния ми град по специалността ми не съществува нито работен щат, нито местният театър има потребност от дипломиран теоретик, завършил "Театрознание", специализирал режисура за драматичен театър. Така сред океан от разочарования, предателства и лични неволи, киното се превърна в кислород за мен. Учех бързо, четях с енергията на космически кораб и гледах много. Откривах стари и нови филми, идентифицирах се с тях и дишах"..., пише в предговора си Елица.

Самата тя живее в своя филм, който е свързан с идеята, че всеки е добре да следва собствения си почерк, който може да е обвързан с това, което прави или просто с една принципна позиция. "Все още моят живот не се движи по желанията ми, но се опитвам да го правя по-пъстър", казва тя.

Сцената

Въпреки че "диша“ с кино, Елица Матеева не загърбва и театъра. Това лято заедно с актьора Петър Антонов ("Пансион за кучета“) прави спектакъл на маса "Шестица по секс“ по неин текст.  Историята е за хора, които объркват любовта със секса и се получават забавни недоразумения. Представлението се играе в пространство, приличащо на дворцова градина, а зрителите са заобиколени от  трева и слушат пиесата.

А фактът, че е театрален критик, понякога се оказва проблем за нея. „Правиш нещо и всеки детайл се оказва препъни камъчето в проекта. Ако се вторачиш като анализатор в тези детайли, има голяма опасност да си останеш на ниво идея“, отбелязва тя.

Обяснява, че когато се занимава с теория, се опитва да осмисля всички нюанси, но в крайна сметка, ако хората се втурват в идеите си като режисьори, е хубаво да не са обременени в теоретична основа, докато при нея това е проблем.

Още не може да усети кое е по-опасно – спектакли,  следващи вкуса на публиката или такива, които са само за отбрани зрители. Може би и двете са важни. "Има групичка хора, които са си самодостатъчни. Другите са наложени от ситуацията, в която живеем. Идеята е да се погъделичка публиката и нивото, на което е тя.“

А зрителите, според специалиста, са на ниво популярност от телевизията, тъй като в "малкия" град още е жива традицията, денят да завършва с ако не първа,  то поне с телевизионна програма“.

А в комерсиалността няма нищо лошо. Кой не иска да е известен. Именно за  комресиални режисьора като Уди Алън и Тарантино пише и в книгата на Елица. Прекланя се и пред огромното любопитство, което успяха да създадат около себе си Камен Донев и Мариус Куркински. Всеки от тях, споделяйки своите вярвания, си спечелва и вярна публика. Умишлено избира именно тях двамата за пример, защото са ученици на Коко Азарян. И въпреки че всеки от тях е тръгнал по един път, правят различно изкуство.

Елица вече може да я засечете из фестивалите във Варна - "Златна роза", "Любовта е лудост". Тя е сред специалистите, които водят срещите между актьори и публика. Също така води киносрещи в местен клуб, където пуска съвременни европейски филми, както и кинокласики. Съвсем скоро може да видим и българско кино, в което Елица вярва, особено след като гледа новите "Маймуна" и "Слава".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase