Ужасяващата истина

Вижте доказателствата  - няколко снимки по темата

Може би ако бях отложила този текст за след 3 дни, просто нямаше да го напиша. Може би щях да се отнеса към проблемите с глобалното затопляне със същата несериозност, с която се отнасям към своите неналежащи проблеми, като подаването на данъчна декларация например.

Тук обаче не става дума само за мен. Не става дума и за теб, който четеш този материал. Става дума за моето дете, твоето дете и техните деца. Защото глобалното затопляне няма да засегне нашите правнуци.

Последствията, свързани с него са толкова важни, толкова наложителни, настоящи и спешни, че трябва да си сложиш един зелен конец на ръката и всеки път, когато го погледнеш, да ти се свива сърцето при мисълта, че е напълно възможно до 50 години да ни очакват такива катaклизми, че да не оцелеем, да страдаме, децата ни да не могат да се катерят по дървета, да не могат да дишат въздух, да не могат да живеят. Или просто да ти напомня, че можеш да направиш нещо по зеления въпрос.

Разбира се, далеч по-лесно ще ти е да вярваш в медийната промивка на мозъка с фактите, които искаш да чуеш: лъжите, че няма опасност, че в историята на човечеството има циклично затопляне (въпреки че от милиарди години не е било толкова топло и не е имало толкова въглероден диоксид в атмосферата), че природата сама ще се справи (да, сама – с урагани, с разместване на основните океански течения, климатични аномалии и др.), че Америка е добра, голяма държава, която ще намали замърсяването, което причинява (тя е най-големият замърсител), че Антарктика няма да се стопи до 15-20 години (да, прогнозите са точно за толкова), че всичко ще бъде наред....

Но няма да стане така. Защото всичко се прeцаква, пичове. Ама яко. Ей така, докато всички с тъпо-пренебрежителна усмивка си казваме америкън-фразата “Евритинг шъ съ опраи”.  Друг път.

Няма нито един световен учен, който да е отрекъл това, което се случва – и то – негативните му последици, които в крайна сметка ще се окажат фатални. Повече от половината послания и материали в медиите обаче изказват някакво абсурдно колебание във възможността на глобалното затопляне да е сериозен проблем. И ние умираме от смях от "факта", че кравешкита пръдни били най-опасният фактор за замърсяването.

Нас рядко ни трогват апокалиптични прогнози. Трябва обаче от време на време да се самоподсещаме, че първата характеристика на последствията от глобалното затопляне, е, че са непредстазуеми. И да не се учудваме искрено на урагани като Кирил и Катрина.

Ако метнеш на котка кълбо с прежда, тя ще се заиграе с него. Ако обаче направиш същото с бебе (надявам се и с възрастен човек, хаха), той ще се загледа от къде идва кълбото. Което ни отличава – за добро и зло, от животните. И търсейки причинно-следствена връзка в света, може би ще откриеш кофти истината, че причината за топлото сме всички ние. И че последствията от нея ще си бъдат за нас. Но и за милионни невинни потърпевши...

Защото:

Във всяка точка на света има нерегулярни промени свързани със затоплянето. И с всяка година те стават по-забележими, по-непредстазуеми, и по-неблагоприятни както за природата, така и за хората.

Езерото Чад през 1960-та година е било 26 000 мили², през 2000 – 1,500, а познайте колко е сега...

За първи път има случаи на удавили се бели мечки около Антарктика и причината за това е, че не са успели да достигнат до... лед.

В Тихия и индийския океан загиват островните общества, защото покачващите се заради затоплянето солени води поглъщат бреговете и правят подпочвените води непитейни.

Коралите имат нужда от слънчева светлина и поради покачването на нивото на водата, те умират, барабар с цялата фауна, която живее около тях.

Напоследък сънувах един сън – от онези страшните, в които не се случва кой знае какво, но усещането е все едно за една минута ти се случват възможно най-трагичните неща. Сънувах, че гледам алея с напъпили дървета и в съня си плача, защото е едва февруари, и ако ей сега стане студено, или падне сняг, те ще умрат и няма да има пролет.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обожавам топличкото време и никога не съм обичала зимните спортове.

Извън Юнг, архетипите и Фройд обаче, сънят ми е отражение на една съвсем реална заплаха. Тя не е за краха на сноубордизма. Сънят ми просто ме накара да се замисля, че единственото, което има значение, е всъщност това, което остава след теб. И ако след нас не остане поне една планета, на която децата ни (дай боже всеки да има такива) да са по-щастливи от нас, за какво точно живеем?

Може би трябва да попитаме милите чичковци, които замърсяват планетата само за да трупнат по някое милиардче отгоре. Няма проблеми  - парите или планетата в крайна сметка наистина е много труден избор. Освен това истината е, че всеки от нас може да помогне. Всеки. По елементарен начин.

Например, може да разделяте боклука си. Или да използвате крушки, които спестяват енергия. Да не карате раздрънкания си и пърпорещ Москвич, който оставя трайни следи от пушек след себе си. Да не карате колата си в центъра, когато знаете, че има зверски задръствания (тоест – около 12 часа на ден). Да не оставяте електроуредите си включени. Да засадите дърво. После още едно. Да гледате филма на Ал Гор “Неудобната истина”.

Колкото до последното – филмът спечели Оскар тази година. После го даваха на София филм фест. Филмът е най-потресаващия хорър, който си гледал. Защото всичко в него става не с грим, а наистина. Смъртта не е плод на нечие въображение, а на нечия безотговорност. Както и замърсяването не е само политически проблем. А морален.

Винаги, когато мисля за проблеми, свързани с природата, се сещам за една картинка от учебника по география за 6 клас. На нея е изобразена една изсечена гора, мъртва почва, сиво небе и едно последно дърво. Там виси със страшна сила и с брадва в ръка последният човек, който сам се е обесил...

Оказва се, че най-лошото предстои. Но все още може да бъде предотвратено. Затова, както списание 1 призовава този месец, Think Green.

Малко повече надъхване и инфо по темата – на:

http://www.climatecrisis.net/

www.gorichka.bg

Вижте доказателствата  - няколко снимки по темата