Масовото убийство в Цетине, при което нападател уби 11 души, поставя за пореден път въпроса за достъпността до огнестрелно оръжие на Балканите, където 90% от цялото налично оръжие е в ръцете на цивилни лица.

Според оценки, гражданите в региона разполагат с 9 пъти повече оръжие от армията и полицията, а относно количествата оръжие на глава от населението водещо място заемат Сърбия и Черна гора, според доклад Small Arms Survey от 2018 г.

Смята се, че в Сърбия и Черна гора на 100 души се падат 40 единици леко оръжие.

Политическата и социално-икономическата нестабилност на Балканите през изминалите 30 години и честите ежедневни заплахи за нова война доведоха до това много граждани на не проявяват готовност да се откажат от оръжието си, а да го запазят за всеки случай”, твърди Предраг Петрович – директор по проучванията на Белградския център за политика за сигурност (БЦБП).

Въпреки усилията за намаляване броя на оръжието, в държавите от Западните Балкани все още има „прекалено много” от него, твърдят изследователите от БЦБП

Смята се, че между 500 000 и 1,6 млн. домакинства притежават огнестрелно оръжие, което в по-голямата си част е нелегално.

САЩ са на първо място в света по брой на оръжие на глава от населението: 120 единици на 100 жители, показват проучванията.

Сериозна опасност за сигурността

Количеството оръжие в държавите от региона, особено нелегалното, представлява „сериозен риск за сигурността”, твърди Петкович.

„Самият факт, че някой притежава оръжие, е риск, а дали ще го използва, зависи от обстоятелствата”, допълни той.

Изследванията показват, че по-голямата част от убийствата са извършени с "незаконни огнестрелни оръжия".

Според черногорските медии нападателят от Цетине е имал разрешително за огнестрелно оръжие. Все още обаче не се знае дали е бил валидно или с изтекла давност. Не е известен и статусът на оръжието, използвано срещу нападателя от негов съгражданин, опитал се да го спре, поради което някои го смятат за герой.

По данни от 2015 г. в Черна гора над 80 000 души са получили разрешение за притежаване на оръжие, но в повече от две трети от случаите то е изтекло. Петкович казва, че има само незаконното оръжие в Сърбия вариращо от 200 000 до над милион единици.

„Това е оръжие, останало не само от войните през 90-те години в бивша Югославия, но и от различни въоръжени конфликти в региона през ХХ век”, обясни той.

През предходните години министерствата на вътрешните работи и на Сърбия, и на Черна гора на няколко пъти проведоха акции, в които призоваваха гражданите да предадат нерегистрираното си оръжие. Петкович напомни, че по време на акциите гражданите могат да го направят "без никакви последствия".

Най-успешната подобна кампания в Сърбия е след полицейската акция „Сабя” през 2003 г., когато гражданите са предали „около 50 000 единици оръжие”. Акцията е свързана с издирването и задържането на заподозрени за атентата срещу премиера Зоран Джинджич, както и срещу други заподозрени членове на престъпни банди.

„Всички последващи акции бяха с много по-малък обхват – предадени бяха само няколко хиляди“, посочва Петкович. Той посочи още, че проучванията показват, че "голяма част от гражданите не искат да се откажат от оръжието си". „Освен политическата нестабилност, културата на мачизма също допринася за това, защото оръжията се смятат за вид символ на статус“, казва той.

Колко средно е оръжието в региона?

Смята се, че в Босна и Херцеговина на всеки 100 жители има 31 единици оръжие – общо законно и незаконно.

В Северна Македония има 30 броя на 100 жители, а в Косово - 24 на 100 жители. В Хърватия и Албания има в пъти по-малко оръжие на глава от населението. В Хърватия има 2 единици на 100 жители, а в Албания 1,5 единици на 100 жители.

Кой може да получи разрешително за огнестрелно оръжие?

През 2015 г. в Сърбия и Черна гора бяха приети нови закони за оръжието с идеята да се въведе по-ефективен контрол върху притежанието и търговията. „Правната рамка е добра, защото е необходимо да се изпълнят наистина строги условия за получаване на разрешително“, каза Петкович. И в двете страни тогава беше въведено изискване всеки, който иска да притежава оръжие, да докаже, че има основателна причина за това, докато преди беше достатъчна медицинска оценка.

„Една от основателните причини може да бъде личната безопасност, като гражданите трябва да докажат на полицията, че сигурността им може да бъде застрашена“, добави той.

„Практиката на МВР, обаче, не е еднаква навсякъде – знаем, че в някои полицейски управления граждани са получавали отказ, а в други са получавали разрешителни без проблем.“

Към заявлението трябва да се представи и медицинско заключение.

Когато властите издават разрешение за оръжие, МВР уведомява лекаря, който има законово задължение да продължи да наблюдава притежателя на оръжието, както и да докладва за съответните промени в здравословното му състояние.

„Но няма универсална система за обмен на информация и тъй като голям брой граждани се лекуват частно, а избраният лекар в държавната институция обикновено няма представа дали има промени“, каза Петрович.

И в Черна гора, и в Сърбия оръжия и боеприпаси могат да бъдат закупени и притежавани от лице над 18-годишна възраст, ако получи одобрение от компетентните органи за закупуване и притежание на оръжие. При изпълнение на допълнителни условия е възможно да се получи разрешение за носене на оръжие.

Скромни постижения

Какво се прави за намаляване на количеството незаконно оръжие?

На срещата на върха за Западните Балкани, проведена в Лондон през 2018 г., беше приета пътна карта за справяне с незаконното притежание, злоупотреба и трафик на малки оръжия и леки въоръжения.

Автори на пътната карта са институции от региона под егидата на германското външно министерство и Центъра за контрол на малките оръжия в Югоизточна Европа (SEESAC) с координацията на Великобритания, Франция и Европейската комисия. „Картата има за цел да подобри правната рамка, да я приведе в съответствие с европейската правна рамка и да намали броя на оръжията, както и да ограничи нелегалните потоци“, обясни Петкович.

Според него, постиженията по пътната карта са „скромни”.

„От нейното приемане не се наблюдава значително намаляване на количеството оръжие, а през последните години не е имало нови призиви за предаване на нерегистрирано оръжие в Сърбия“, напомня той. Пандемията увеличи опасността гражданите, които законно притежават оръжие, да преминат в незаконната зона, защото се забавиха административните процеси, каза още Петкович.

Освен всичко друго се забави процесът на издаване на биометрични документи за тези, които съхраняват и носят оръжие, което беше предвидено в закона от 2015 г. Поради това през февруари 2022 г. Сърбия отново измени Закона за оръжията, като удължи срока за обмен на документи, оръжейни сертификати, разрешителни за носене на оръжие за лична сигурност и разрешителни за съхранение на оръжие. Срокът за подмяна на документи, издадени по досега действащия закон, се удължава с още две години, тоест до 5 март 2024 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase