За някои руснаци 9 май вече не е възпоменание, а ден на срама

От високо в жилищния си блок Александър чува патриотичните песни, които звучат из Москва. Вижда руските и съветските знамена, окачени на уличните лампи. Наблюдава как мъже в униформи маршируват по централните улици на града. Докато градът се готви за честванията на 80-годишнината от победата над нацистка Германия, на входа на сградата му е залепена реклама, търсеща новобранци, които да се запишат за служба на някои от същите бойни полета, където Червената армия се е сражавала с Вермахта през 40-те години на миналия век.

Колкото и президентът Владимир Путин да се е опитвал да направи сравнение между борбата на Съветския съюз срещу нацизма през Втората световна война и настоящата му и сглобена кампания за „денацификация“ в Украйна, тази реклама е напомняне за неизбежната разлика между двата конфликта.

Докато милиони съветски граждани доброволно са служили, за да защитават родината си от нашествени сили, армията на Путин днес е все по-наемнически контингент от онези, които рискуват живота си в замяна на лична изгода.

Рекламата в сградата на Александър предлага първоначална вноска от 1,9 милиона рубли (17 500 британски лири) и годишна заплата от 5,2 милиона рубли (48 000 британски лири) на тези, които доживеят, за да я взимат. В страна, където средната заплата е малко под 90 000 рубли (825 британски лири) на месец, това е силен финансов стимул, който Кремъл многократно е увеличавал, за да се справи с постоянното търсене на работна сила на фронтовата линия.

Според украинското разузнаване Русия е вербувала и между 140 000 и 180 000 затворници, които се записват да се бият в замяна на свободата си.

„Хората знаят, че отиването на бой е съзнателно финансово решение“, казва Кирил Рогов, политолог и основател на проекта Re:Russia. „Така че, когато някой, когото познават, бъде убит там, хората може да съжаляват, че е умрял, но нямат чувството, че това е бил голям акт на героизъм от името на страната.“

27-годишният Александър, изследовател в един от университетите в града, е ужасен от войната и казва, че ще се чувства „вечно виновен“ за зверствата и опустошенията, причинени от страната му в Украйна. За него Денят на победата, честван в Русия на 9 май, вече не е възпоменание на 27-те милиона съветски граждани, загинали във войната, а ден на срама.

При Путин ролята на Съветския съюз в победата над нацизма се превърна във важен мотив в идеологията на режима, описан на руски като „победобесие“, игра на думи, която грубо се превежда като „победомания“. В същото време ежедневието става все по-милитаризирано. Въпреки намаляващите приходи от петрол и нарастващия бюджетен дефицит, тази година Кремъл удвои финансирането си за „Юнармия“ – младежко военно движение, което служи като средство за индоктринация.

Днес официалният празник на Деня на победата е едновременно свързан с възпоменанието на миналото и проектирането на силата на съвременна Русия.

През 2008 г. Путин възроди съветската традиция за парадиране с танкове и ракети с голям обсег през Червения площад. Три месеца по-късно Русия нахлу в Грузия.

„Игнорирах този ден през последните десет години“, казва Александър, чието фамилно име не се публикува, за да се защити самоличността му. „В детството ми Денят на победата беше празник на ветераните. Сега е основният ден на пропагандата.“

До каква степен тази пропаганда е успешна във формирането на съзнанието на обикновените руснаци е трудно да се каже със сигурност. Центърът „Левада“, най-големият независим социологически център, действащ в Русия, постоянно отчита силна подкрепа за войната през последните три години, като между 70 и 80% от анкетираните казват, че подкрепят действията на руските сили в Украйна.

Надеждността на това проучване, което също показва силна подкрепа за президента Путин, е поставена под въпрос поради опасността от изразяване на мнение в тоталитарна държава.

Други показатели, като например нарастване на тежките престъпления - на най-високото си ниво от 15 години - и неотдавнашен обрат на тенденцията за намаляване на консумацията на алкохол, изглежда сочат към общество под напрежение. Рогов казва, че най-голямата група в обществото са тези, които като цяло подкрепят войната, но „не чувстват никаква отговорност за нея“.

„Има голяма разлика между патриотизма, който Путин възприема – който се вижда във вечна борба за оцеляване със Запада – и патриотизма на обикновените хора. Те не разбират причините за тази война. Те я виждат като войната на Путин", обяснява той.

През последните три години Марина, социологически изследовател, пътува из Русия, интервюирайки хора за тяхното възприятие за войната като част от проект на Лабораторията за обществена социология.

Последният доклад на проекта – за който изследователите пътуваха до три провинциални града в регионите Бурятия, Урал и Краснодар – установи, че въпреки усилията на държавата, хората стават все по-апатични към войната.

„Противно на общоприетото мнение за бързата милитаризация [на обществото], виждаме, че войната става позната и следователно невидима част от реалността“, се казва в доклада.

В град Черемушкин в Урал, през първите месеци на войната хората се събирали в местния музей, за да събират пари и да плетат камуфлажни мрежи, които да бъдат изпратени на фронта. Три години по-късно жителите сега се затрудняват да си спомнят кога за последно се е провеждало подобно събитие. Когато беше показана безплатна публична прожекция на пропаганден филм, наречен „Свидетелят“, никой не се появи.

В Улан Уде, столицата на Бурятия, един мъж каза, че първоначално той и колегите му от училището, където е работил, са били накарани от шефа си да отидат на погребенията на бивши служители.

„Сега дори не знам кой е последният човек, който почина там“, споделя той.

Други интервюирани в Бурятия - регион в Източен Сибир, където са били призовани непропорционално голям брой новобранци - потвърдиха чисто финансовия поглед върху войната, който мнозина имат, когато наричат записването за бой „командировка“. На въпроса защо хората стават все по-безразлични към войната, Марина казва:

„Хората осъзнават, че не могат да повлияят на нищо, нищо не зависи от тях и затова решиха, че не си струва да мислят за това.“

Интересно е, че същата нарастваща апатия е била усещана и от онези, които преди са били против войната, отбелязва тя.

Това несъмнено е отчасти резултат от широко разпространените държавни репресии. След пълномащабното нахлуване това почти е премахнало последните остатъци от вътрешна опозиция срещу режима. Независимите медии и неправителствените организации са етикетирани като „чуждестранни агенти“, докато тези, които се обявяват против войната, получават дълги присъди.

Тази седмица Дайра Козирева, 19-годишна студентка от Санкт Петербург, беше осъдена на почти три години затвор, защото залепила лист хартия със стих от Тарас Шевченко, украинския поет, върху негова статуя в парк.

В момента съществува дълбоко състояние на параноя, при което хората се страхуват да обсъждат войната или политиката от страх, че събеседникът им може да ги издаде на полицията. 24-годишната Ирина, университетски преподавател и активист за човешки права в Уралския регион, казва, че на работа трябва да „филтрира всяка дума“ и се страхува, че някой може да види известия в Telegram от опозиционни медии на телефона си.

Тя дори не говори със семейството си за войната. Баща ѝ подкрепя президента Путин и е обмислял да се запише доброволно, когато е обявена мобилизацията.