На 20 март 2003 г. първите бомби падат в Ирак, а месец и половина по-късно президентът на САЩ Джордж Буш обявява: "Мисията е изпълнена", припомня „Зюддойче цайтунг“.

Но дали наистина мисията на операция „Свобода за Ирак“ е изпълнена?

Двайсет години, след като водената от САЩ инвазия в Ирак свали Саддам Хюсеин, богатата на петрол страна остава дълбоко белязана от конфликта и макар да е по-близка с Вашингтон, е далеч от либералната демокрация, която САЩ си представяха, констатира “Юроактив”.

Войната на президента Джордж У. Буш, започнала след атентатите от 11 септември, се е врязала в паметта с операция "Шок и ужас", свалянето на гигантската статуя на Саддам и последвалите години на кървави сектантски вълнения.

Решението след сухопътната инвазия на 20 март 2003 г. да се разруши държавният, партийният и военният апарат на Ирак задълбочи хаоса, който подхрани години на кръвопролития, от които по-късно избуя джихадистката групировка "Ислямска държава".

Силите на САЩ, подкрепяни основно от британски войски, така и не откриха оръжията за масово унищожение, чието наличие беше изтъкнато от САЩ в ООН като основание за войната, и в крайна сметка напуснаха Ирак, освободен от диктатор, но белязан от нестабилност, а днес под нарастващо влияние на заклетия враг на Вашингтон - Иран.

„САЩ просто не разбираха природата на иракското общество, природата на режима, който сваляха“, каза Самуел Хелфонт, асистент във Военноморското следдипломно училище в Калифорния.

Буш, чийто баща беше воювал с Ирак през 1990-91 г. след нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт, обяви, че иска да наложи "либерална демокрация", но този стремеж отшумя, въпреки че Саддам беше свален бързо, каза Хелфонт.

Вместо да бъдат открити ядрени, биологични или химически оръжия, при нахлуването на войските на водената от САЩ международна коалиция беше отворена кутията на Пандора. Инвазията травмира иракчаните и отчужди някои традиционни съюзници на САЩ.

След смъртоносния бомбен атентат през февруари 2006 г. срещу мюсюлманско шиитско светилище в Самара, северно от Багдад, който предизвика гражданска война, продължила две години, Ирак отново беше залят от голямо насилие.

До 2011 г., когато САЩ се изтеглиха по време на президентството на Барак Обама, бяха убити над 100 000 иракски мирни жители, твърди групата “Ирак боди каунт”(Iraq Body Count). Според проекта "Цената за войната" на Института за международни изследвания "Уотсън" към университета "Браун" във войната са били убити между 185 000 и 208 000 цивилни иракчани.

Съединените щати твърдят, че от тяхна страна са загинали близо 4500 души.

“Демократичен” хаос и корупция

Още повече ужаси настъпиха в Ирак, когато групировката “Ислямска държава” (ИД) обяви своя "халифат" и през 2014 г. постави под контрола си почти една трета от страната, наложи свирепо управление, което приключи едва през 2017 г. след изтощителна военна кампания.

Днес около 2500 американски военни са базирани в Ирак - не като окупатори, а в ролята на консултанти, които не водят бойни действия в рамките на международната коалиция срещу ИД, чиито остатъчни клетки продължават да извършват спорадични бомбени и други нападения.

Напрежение цари между федералното правителство в Багдад и автономната кюрдска власт в Северен Ирак, особено по отношение на износа на петрол.

Въпреки огромните запаси от нефт и газ в Ирак около една трета от 42-милионното население живее в бедност, а около 35% от младите хора са безработни, посочва ООН.

Политиката остава хаотична и на парламента му отне една година, белязана от следизборни борби, преди новото правителство да положи клетва през октомври миналата година.

Премиерът Мохамед Шиа ал-Судани обеща да се бори с подкупите в Ирак, който е на едно от последните места в класацията на Трансперънси интернешънъл за възприемане на корупцията – 157-о от 180 държави.

"Всеки иракчанин може да ви каже, че корупцията започна да процъфтява ... през 90-те години на миналия век", когато Ирак беше подложен на международни санкции, каза Хадад, добавяйки, че сега подкупите са поставени на прицел, "защото Ирак се отвори към света".

Ирак се сблъсква и с други предизвикателства - от разрушената инфраструктура и ежедневните прекъсвания на електрозахранването до недостига на вода и опустошителните последици от изменението на климата.

И все пак, казва Хадад, днешният Ирак е "демократизираща се държава", която се нуждае от време, за да узрее, защото "демокрацията е объркана".

Неочаквани последици

Основна непреднамерена последица от инвазията на САЩ е огромното нарастване на влиянието на заклетия им враг Иран в Ирак.

Иран и Ирак водиха продължителна война през 80-те години на миналия век, но съседите имат и близки културни и религиозни връзки като държави с преобладаващо шиитско население.

В политически план иракските шиитски партии, освободени от игото на сунитския диктатор Саддам, се превърнаха в "най-мощните играчи", казва Хамди Малик, сътрудник във Вашингтонския институт.

Подкрепяните от Иран групи са успели да запазят известна "сплотеност" въпреки борбите след последните избори, казва той и добавя, че "Иран играе решаваща роля", за да се увери, че сплотеността е трайна.

За разлика от тях иракските малцинства "кюрди и сунити не са силни играчи, главно защото страдат от сериозни вътрешни разцепления", каза Малик.

Проиранските партии доминират в иракския парламент, а повече от 150 000 бойци от бившите подкрепяни от Иран паравоенни сили “Хашед аш-Шааби” са интегрирани в държавната армия.

Списание „Коментъри“ (Commentary) констатира :“Днес е въпрос на банален консенсус, че войната срещу Ирак беше грешка. Това твърдение се подсилва от факта, че войната и възстановяването бяха изпълнени с много грешки: Малко след победата срещу останалата без финансиране и нелоялна иракска армия всичко започна да се разпада. Оръжията за масово унищожение, за които Колин Пауъл заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че Саддам е скрил, така и не бяха намерени. Американската армия не беше подготвена да управлява страна с население от 30 милиона души.“(Уърлдометър“/ Worldometer посочва, че през 2003 г. населението на Ирак е било 25,6 млн. души – бел. ред.)

В наскоро публикувано разследване на Би Би Си за това имал ли е Ирак програма за оръжия за масово унищожение и наличие на такива също показва, че няма никакъв шанс за доказването на тези твърдения. Само че очевидно САЩ са търсели – и посочили – повод за нахлуването.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който в началото на март посети Ирак, заяви, че Вашингтон е решен да запази военното си присъствие в страната. Остин, който е най-високопоставеният служител в администрацията на президента Джо Байдън, посетил Ирак, е последният командващ генерал на американските сили там след инвазията, припомни полската телевизия.

Кризи и социално разделение

Две десетилетия, след като водената от САЩ “коалиция на желаещите“ започна война срещу Ирак, страната все още не е намерила трайна стабилност, констатира Дойчландфунк. Това се дължи и на факта, че днес Ирак трябва да се справя едновременно с множество кризи и конфликти.

“Народът на Ирак трябваше да понесе много през последните десетилетия: войни и чуждо управление, корупция и социални разделения, управлението на терора на ИД и ефектите от недостига на вода и изменението на климата. Въпреки че никоя от кризите не би била непреодолима сама по себе си, днес иракчаните са изправени пред толкова много проблеми едновременно, че дори на едно функциониращо правителство би било трудно да се справи с предизвикателствата”, констатира Дойчландфунк.

Медията също така посочва, че разделението на иракското общество далеч надхвърля политиката. “До 2003 г. например шиити, сунити и християни живееха рамо до рамо на много места в иракската столица Багдад. Ожесточените борби за власт между различни групи, особено между шиитското мнозинство и сунитското малцинство след падането на Саддам Хюсеин, и многобройните терористични атаки в много части на страната задълбочиха разривите в иракското общество.”

Оръжия, които не работят за демократизиране

Към това се добавя големият брой огнестрелни оръжия в Ирак. След инвазията през 2003 г. в обращение влязоха множество оръжия от армейските запаси.

САЩ допринесоха за това, като раздадоха десетки хиляди оръжия на симпатизиращи милиции и новосъздадени сили за сигурност, каза бившият журналист на Би Би Си и основател на Action on Armed Violence Иън Овъртън пред Дойчландфунк: “Когато сте в изключително нестабилна ситуация, за чиято сложност нямаш много представа, означава, че просто трябва да дадеш пистолет на добрите момчета и тогава всичко неизбежно завършва в абсолютен хаос."

Според доклад, публикуван от Министерството на отбраната на САЩ през 2007 г., само четири години след инвазията 110 000 автомати и 80 000 пистолета са изчезнали. Според данни на организацията Small Arms Survey през 2018 г. в Ирак е имало около 7,6 милиона лични оръжия за около 40 милиона жители.

Рядко се обсъждат психологическите последици от войните и кризите. Проучване от 2016 г. на психичните разстройства сред младите иракчани установи, че 56 процента от анкетираните имат признаци на посттравматично стресово разстройство и повече от 60 процента имат симптоми на депресия, според „Ню Йорк таймс“. Има ли кой да ги лекува? През 2019 г. иракското министерство на здравеопазването определи броя на психиатрите в страната на 138 - около един на почти 300 000 души.

Всички тези факти поставят под съмнение гръмката контстатация, произнесена от Джордж Буш-младши, за “изпълнената мисия“. И очевидно на Ирак ще бъдат необходими още доста години, за да се измъкне от “шока и ужаса” на американската визия за либерална демокрация в тази близкоизточна държава.
(Пламен Йотински, БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase