Концепцията за руска кампания за дезинформация - насищане на социалните медии с опорните точки на Кремъл и подкопаване на опозиционните фигури - може да ви звучи познато.

След нахлуването на Русия в Украйна миналата година Съединените щати, Обединеното кралство и Европейският съюз предприеха бързи и решителни действия за противодействие на руската пропаганда, като забраниха излъчването на спонсорираните от държавата телевизионни канали Russia Today (RT) и Sputnik, а YouTube също блокира техните канали, пише Х.А. Хелиър* за "Политико".

В арабоговорящия свят обаче руската дезинформация все още не е получила същото внимание - и в резултат на това Русия се справя много по-добре на този фронт в широкия Близък изток.

Ако разразите гнездото на стършелите в руската пропаганда, ще откриете познати разкази, които работят извънредно, за да изкривят общественото възприятие.

Само ако прегледате сайтовете на социалните медии като Twitter, ще откриете многобройни репортажи от новинарски агенции, насочени към арабската аудитория, които приписват глобалната криза с пшеницата по-скоро на гнусните мотиви на ЕС и САЩ, отколкото на руската блокада и последвалия отказ за сътрудничество.

По подобен начин в първите дни на войната управляваните от Русия новинарски канали в арабския свят уверено обявиха пред милионната си аудитория, че украинският президент Володимир Зеленски е избягал от Киев. Те изпомпваха отдавна опроверганото твърдение, че Украйна е изградила тайни лаборатории за разработване на биологични оръжия, и дори разпространиха дълбоко фалшиво видео на Зеленски, в което "той" моли войниците си да сложат оръжията си и да се предадат.

Уникалната сила на социалните медии се състои в това, че подобни истории често се самоподдържат, като на практика генерират собствена инерция, подобно на камък, който се търкаля по хълма. Всяка история, която е опакована с достатъчно популярни ключови думи и разпалена от възмущение, може да поддържа видимост в продължение на седмици и месеци, придобивайки известна легитимност единствено благодарение на дълготрайността си.

Белите каски в Сирия например бяха подложени на непрестанна кампания от фалшиви новини, обвиняващи ги за атаки с химическо оръжие в Сирия, които след това бяха разпространени от проправителствени медии и подкрепени от Кремъл. След това тези истории бяха поддържани от така наречените "меки симпатизанти" - потребители, които създават ехо камери в социалните медии чрез постоянно споменаване на определени теми, позволявайки на тези говорители да процъфтяват чрез многократна употреба... докато не се нормализират.  

Същият този наръчник на руските финансирани и подкрепяни от държавата радио- и телевизионни оператори, който е очевиден в Сирия, сега е видим и в Украйна. Достатъчно е да се вгледате в много от лъжливите твърдения, които се изпомпват и разпространяват в социалните медии, и ще откриете Sputnik и RT Arabic.

Значителното онлайн присъствие на RT Arabic означава, че прокремълската пропаганда се подава директно на по-младите поколения в арабоговорящия свят - и методите им не са изтънчени. RT Arabic често публикува съдържание два или три пъти по-бързо от Al-Jazeera или BBC, а често и многократно. Целта изглежда е да се претовари аудиторията с поток от информация, която след това да се ретуитва и препраща ad nauseam, като по този начин се изтласкват и несъгласните с нея гласове.

Под тези големи мрежи, финансирани от Русия, се крие и плетеница от други медии в региона, които действат като меки симпатизанти - подобно на това, което наблюдаваме и в западните страни. Тези медийни източници след това папагалстват прокремълските опорни точки, като настройват и разпространяват темата сред местната аудитория. Задачите на тези медийни източници обаче се простират отвъд разпространението на неверни съобщения за войната в Украйна - те по-скоро поставят действията на Русия като защитници срещу западните проекти в региона и ги изтъкват като неизбежни победители в конфликта.   

Тези опити за погрешно оправдание на руската външна агресия намират благодатна почва в арабскоговорящия свят, където мнозина са основателно разочаровани от голяма част от западната външна политика през последните няколко десетилетия. Нещо повече, подкрепата на Вашингтон за Израел при окупацията на палестинските територии прави западните възражения срещу руската окупация на украинските територии да звучат особено кухо, дори когато много хора на Запад изразяват симпатии към палестинците - включително все повече американски демократи, според проучванията на Галъп.

И все пак, въпреки всичко това, остава фактът, че в западните столици уверената контрареклама на руската пропаганда е толкова повсеместна, че често ни е трудно да си представим колко малко се чува на други места - така че, нека това бъде сигнал за събуждане, за да разберем как руската пропаганда си пробива път на други места.

Х.А. Хелиър, стипендиант на фондация "Карнеги", е старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби и в университета в Кеймбридж.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase