Посрещането на 2014
Е, тази година Милото се нави да го направим и въпреки че на пръв поглед не е кой знае какво събитие, ми беше много приятно. Тръгнахме към 11:00 от края на края на града, където живея в момента и по улиците нямаше никой. На площада също нямаше почти никой, но поне вече имаше музика и два щанда с кебапчета и греяно вино. В първият момент на Милото му беше неудобно да идем и да си вземем вино – явно не е свикнал с подобни светски събития, на които се раздават безплатни хапки и пийки, но после неохотно склони. Посрещнаха ни ухилиени до уши чичковци, които с такъв кеф ни предлагаха кебапчета и ни наляха вино, че всякакво неудобство у нас се изпари. Около чичковците се въртеше и един мой познат, който ми е селски, а тук да си селски на някой е привилегия, която автоматично те поставя над нормалните хора и само малко по-ниско от близките и приятелите. Използва се често и звучната дума „нашенец”, за която някой ден ще напиша отделен и пространен пост.
Та „селският” ми (разбирай селото на тате, че аз все пак съм си родена в града), беше доволно подпийнал и весел, весел и ни отдели поне 5-10 минути от времето си, за да ни потупва по гърба и да ни обяснява колко ни харесва и уважава и двамата, но особено мен, защото съм му селска и ние селските сме …. абе, голяма работа. После успяхме дискретно да се преместим с няколко щанда встрани, за да си пием вино на спокойствие и да чакаме новата година. Аз първоначално си мислех, че кмета черпи с шампанско за новата година, но греяното вино, определено е по-добрият вариант, хем уж снощи не беше голям студ.
И тъкмо виното в чашите ни (а аз обожавам греяно вино) започна да намалява и изстива и ето ти го „селският” се появява отново с две кебапчета набучени на една вилица и ни ги подава – за мезе. Извини се за едната вилица, а аз му казвам: „Няма нищо, но сега ако донесеш и по още едно вино… ” и той замина да изпълнява поръчката. Изобщо не ми се ядеше, но как да му откажем на човека! Кебапчетата бяха ледени и от там ужасни на вкус и само топлото вино спаси положението.
После новата година дойде, кмета се сети точно в 12:00 да говори – е, макар и няколко думи само, но поне да му бяха дали микрофона в 12 без 5. Вярно, че хората си играеха хоро до последния момент, но един каунтдаун щеше да е много по-добре. Ако трябва да съм честна така и не хванах точният момент, в който стана 12:00, защото не съм сигурна колко е точен часовника на телефона ми, а и кмета не беше сигурен май :)
Много ми се щеше да изиграя дунавското, но като не съм го научила още, се задоволих с две от следващите хора и танц на песента „Нова година” на Васил Найденов и Богдана Карадочева.
Към 12 и нещо случайно срещнах мама на площада и успях да и честитя новата година и да изиграя едното хоро с нея.
Чудото на новогодишната нощ според мен се състои освен в купона с напиването с близки и приятели или някаква друга шумна тълпа и в това, че колкото и да е скептично и песимистично настроен човек през годината, в момента на смяната на годините, в момента на началото на нещо ново някак не можеш да се отървеш от промъкването на един лъч надежда, че …. нещо все пак ще се промени, нещо ново ще се случи, нещо ще получиш ….. а, ако не, просто ще идеш да си го вземеш. :)
Честита Нова Година на всички! Да сте живи и здрави, много добри, късметлии и големи щастливци! :)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
PULS
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |