Андрей Макаревич е знаково име на една от най-известните руски рок-групи "Машина времени". Песента "Новый поворот", написана по негови стихове, е на 4-то място сред 100-те най-популярни песни от руския рок в края на 20-ти век. Съветски и руски музикант, певец, поет, художник, продуцент, телевизионен водещ, човек с активна гражданска позиция.   Приветства отстраняването на комунистите от власт през 1990 година, както и Горбачовата перестройка. По време на августовския пуч през 1991-ва година излиза на барикадата в защита на Белия дом. По-късно подкрепя президента Владимир Путин, но преди около две години публикува открито писмо срещу него. Категорично се обявява срещу намесата на Русия в Украйна.

- Къде точно ви намираме, г-н Макаревич?
- Току-що се завърнах с полет от Казан и ще остана два дни в Москва. После летя за Лондон, където ще открия изложба. След това се връщам обратно и с "Машина времени" започваме подготовката  за нашата 45-годишнина. На 31-ви май възнамеряваме да направим голям концерт на открито. Все пак 45-тата годишнина е такава невероятна дата.
- Какви точно песни смятате да изпълните?
- Засега планираме да изпеем 45 песни, които за този период бяха сред най-любимите за слушателите ни през различните години.
- "Такава разюздана пропаганда и такова количество лъжи не помня от най-добрите брежневски времена". Това са ваши думи по повод причините, които изтъква президентът Путин за интервенцията в Украйна. Можете ли да назовете някои от основните, според вас, лъжи?
- Събитията, които се развиха в Украйна, се предават много едностранно  и тенденциозно. Плашат ни с разни фашисти и някакви бандеровци. Така у обикновения човек остава впечатлението, че цяла Украйна се състои от бандеровци и нещастно руско население, което тези бандеровци мачкат. А нещата далеч не стоят така. У нас фашистите не са по-малко, а повече, отколкото в Украйна. И това, за съжаление, като че ли не безпокои никого. Въобще, аз не обичам такава груба и агресивна пропаганда. Тя ми напомня за най-лошите времена.
- Кога бяхте в Украйна за последен път?
- В Украйна бяхме не толкова отдавна. По времето на събитията на Майдана свирихме в концертната зала в двореца "Украйна". Всичко беше добре, спокойно и мирно.
- Не останахте с усещането, че някой заплашва живота и здравето на руснаците там...
- Не, изобщо нямах такова усещане. А дали има такива неща? Навярно, да. Но не навсякъде, както се раздухва. Не чух в Крим да стават такива работи. Нашите пропагандатори не намериха дори една жалба. За мен е много непонятно защо там изобщо трябваше да ходят наши военни.
- Като споменахте Крим, да ви попитам как се чувствате на дъската на позора сред западните агенти в Симферопол?
- А, плюя на това. В живота има далеч по-интересни неща и занимания. Трябва ли да се разстройвам заради всеки идиот, да хабя нерви и време за тях? Просто не им обръщам внимание. Продължавам да смятам, че нормалните хора около нас все пак са повече.
- Бихте ли отишли да почивате на Крим това лято?
- Сега нямам никакво желание да ходя там. Какво да правя? Аз не почивам на курорти, нямам и време за това. Изобщо не разбирам какво бих могъл да правя там.
- Вие имахте положително отношение към руския президент, даже и ви обвиняваха в прекалена близост с властта. Кога за първи път почувствахте недоверие към Путин?
- В нашата страна е много странно отношението към властта.  Или тя трябва да се обича като собствената ти жена, или да се ненавижда. На мен ми се струва, че към нея не трябва да се подхожда така. Властта - това са хората, които ние сме избрали, за да работят  за нашето благо и на страната ни. И за нашите пари. И когато властта прави това добре, аз се радвам. А ако тя прави нещо, което според мен не е правилно, аз го казвам. И, изобщо, властта трябва да се сменя и затова съществуват изборите.
- Кога все пак за първи път се разочаровахте? Ходорковски и отношението към него ли беше първопричината?
- Не помня. Честно казано, не фиксирам такива неща.
- Смятате ли изборите за президент след първия мандат на Путин за честни?
- Смятам за абсолютно нечестни последните избори за Държавната Дума. Колкото до Путин, считам, че дори цифрите да са манипулирани, то той би победил при всички случаи.  Впрочем, не разбирам защо изобщо са били необходими манипулации, ако ги е имало. Днес рейтингът му скача бясно.
- Да, факт е, че той има подкрепата на повечето руснаци.  Как си го обяснявате?
- Обяснявам си го първо с това, че всяка малка победоносна война много укрепва авторитета на монарха. Това е стара технологическа истина. Второ, руснаците много отдавна не са побеждавали на големи спортни състезания. И в това отношение Олимпиадата изигра много важна роля. Всички усетиха прилив на национална гордост, след което бързо им измислиха нов външен враг и всичко това сработи.
- Колко време, според вас, ще продължи да скача рейтингът на Путин?
- Не знам, не съм политолог. Но истината е, че няма нищо вечно.
 - Преди две години в открито писмо до Путин казвате, че народът на Русия трябва да поеме отговорност за собственото си положение. Смятате ли, че това наистина може да стане?
- Много ми се иска да е така. Сега, за съжаление, не е.
- Смятате ли, че Съветският съюз мина, така да се каже, напразно през перестройката?
- Няма нищо, което да е напразно. Работата е там, че това, което получихме в резултат на перестройката, днес го използваме като нещо, което се разбира от само себе си. Народът свикна с това много бързо и на следващия ден явно му се стори, че винаги е било така. Всъщност, хората, които не са живели в Съветския съюз и сега така плачат за неговото връщане, ако ги натоварим и ги върнем в него за около седмица, няма да им хареса. Приказките, които ни разказват, са много далеч от реалността. Аз лично си спомням как стояха нещата тогава.
- Тук съществува същият проблем - има много младежи, които не са живели тогава и на които сега обясняват колко прекрасни са били онези времена. И те вярват, защото нямат база за сравнение.
- За съжаление, изходът е един, тъй като те няма да повярват на думите. Нека сами помиришат това нещо и да поживеят в него, щом толкова искат. Тогава бързо ще схванат кое как е.
- Гледате ли на себе си като на дисидент?
- Смятам себе си за човек, който има право на собствено мнение. Никак не обичам нито професионалните патриоти, нито пък професионалните дисиденти. Това са две крайности.

bnr.bg/post/100402233/andrei-makarevich-sabitiata-koito-se-razviha-v-ukraina-se-predavat-v-rusia-tendenciozno

За финал ви предлагам едно от последните изпълнения на барда, в което силно личи влиянието на Владимир Висоцки.
www.youtube.com/watch

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase