Отдавна е на дневен ред въпросът с приемането на нов Наказателен кодекс /НК/. Действащият е от 1968 г., с над 90 изменения. И не може да се обслужвал т. н. социалистически строй и сегашния уж демократичен. Това не отговаря и на Закона за нормативните актове, че при необходимост от много промени в някакъв закон се приема нов, а не се кърпи съществуващият.

Министерството на правосъдието обяви, че е изготвен проект за нов НК. Но като имам пред вид, че най-важно за партиите е да спечелят изборите и с това - пребогатото субсидиране от бюджета, а от друга страна и какви са проектите, не проявих никакъв интерес, защото едва ли и през "следващия оперативен период /2014 - 2020/" ще се приеме нов закон.

Попаднах обаче в брой 19 от 9 - 16 май на в. "§  22"  на статия "Необходим е нов НК, но не гласуваният от кабинета". И с подзаглавие с червен цвят: "...правено-недоправено правно недоносче се е запътило към пленарната зала..." Такава категоричност събуди интереса ми. И името на автора - Борислав Йотов с всички възможни научни титли у нас - академик, проф. д-р, реших да проверя какво е събудило "гнева на този съвременен Ахил Пелеев" и да се поуча. Още повече, че нямаме Нобелов лауреат и едва ли ще имаме в това хилядолетие. Имаше и каре със снимка и с  впечатляващи подробности, че авторът е с 40-годишен прокурорски стаж, вкл. и във Върховната касационна прокуратура, издал 150 художествено-публицистични и научни книги, между които 72 монографии, учебни трудове по международно наказателно право, учебници по българско наказателно право и т. н. и т. н.

В началото на статията се отдава заслуженото на корифея на българската наказателноправна мисъл Иван Ненов за изработения от него НК от 1968 г. перфектен фундаментален закон. Но сочи, че "ако придаде образност на мисълта си, щял да напише, че той е заприличал на една пъстроцветна мозайка от кръпки върху продънена циганска торба"/!?/. Тази несрещана "академична образност" ме накара да продължа нататък. Той "чел три пъти задълбочено съдържанието на проекта и установил, че страда от съществени недъзи". И се обосновава:  "Още в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 след като е въплътен класическият принцип, че "за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване", в ал. 2 това свещено класическо правило буквално е обезсилено - че "ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца".

И академикът продължава: "И питам аз - с какво убиецът, изнасилвачът...терористът  и всички останали криминални субекти са заслужили тази законодателна "премия". Този "бонус, с който българската държава в лицето на българския законодател великодушно ги награждава и щедро авансово дарява?". И нататък филипиката достига такива  невиждани децибели, каквито не съм срещал досега. Бях направо потресен. Станалата култова фраза "Гледам и не вярвам на ушите си" на един професор не беше в състояние да отрази случая. След като се опомних, реших да се наема  да отговоря на този изстрадан въпрос. Нямам никакво научно звание - "кандидат на науките", "доктор",  "доцент"р а за "академик" дори и в сънищата си не съм мечтал. Но съм слушал лекциите на Иван Ненов и съм се явявал на изпити при него.  И съм научил и не съм забравил, че това "свещено правило" за прилагане на по-мекия закон е залегнало в ал. 2 на чл. 2 и е едно от малкото правила, които не са пипнати от десетките изменения. Само че кой да чете - академик ли - да четат неграмотните. При това  текстът е в началото на НК, а не към членове 300 или 400, до които академикът може и да не е стигнал, увлечен в писането на учебници. Ами какво да кажем какви знания е предал на студентите - за кръгла двойка. А и колко подсъдими са пострадали като не са получили даденото им от закона право на по-ниска присъда! И той продължава да громи и поучава, вместо да се засрами от такова елементарно незнание. Ами какво ли има по-нататък в статията? Злепоставя и в. "§ 22", чиито редактори признавам за най-компетентните между вестникарите по правните въпроси и вероятно са се предоверили и не са прочели материала. Трябва редакцията да се извини на читателите си за такава немарливост и да не пуща подобни статии.

Случаят не е единствен за нашата страна. Преди години дългогодишният юридически съветник на президента Г.  Първанов , по-късно главен прокурор, дори конституционен съдия, вероятно и той професор и преподавател в качеството си на гл. прокурор явно не беше наясно със "свещеното правило" за невиновност още от римското право и обяви, че Волен Сидеров трябвало да докаже, че е невинен...

Наскоро имаше публикация в печата, че през миналата година имало удостоени с научни титли над 3 000 души. Имах клиент по дело за родителски права, който  ми се представи като "академик" от някаква международна академия от Русия от някакъв неизвестен град. Казах му да не ми разправя приказки от 1001 нощ. Но той се вживяваше в тази си фалшива роля и научил малката си дъщеря да пише на майка си, че не я признава за майка. И естествено нямаше нужда съдът да събира други доказателства  и да  даде родителските права на бившата съпруга.

Антон ЧАКЪРОВ,
адвокат без научни титли освен няколко грамоти,
с 93 постинга в Интернет, прочетени от над 54 000 граждани - "редови адвокат".         
Стара Загора, 24 май 2014

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase