Анализ на Илиян Василев

Шеврон напуска България. В новата си стратегия компанията се съсредоточава върху страни от Източна и Централна Европа, като Полша, Румъния и Украйна, в които има благоприятен климат за реализация на необходимите, но рискови инвестиции.

По оценка на американската Агенция за Енергийна информация България разполага с близо 480 милиарда кубически метра потенциални запаси от шистов газ и 180 милиона барела шистов нефт.

Другата възможност за добив на природен газ - от дълбоководието на Черно море в блока Хан Аспарух, е на прекалено ранен етап – прилагане на  дву- и триизмерна сеизмика, за да може да бъде оценен потенциалът за добив, ако въобще той се окаже рентабилен.

Шеврон е най-голямата международна енергийна компания, която някога бе проявявала интерес към проучването и добива на нефт и газ в България. Нейното оттегляне със сигурност ще се отрази негативно върху чуждестранните инвестиции и перспективите за проучване и добив на нефт и газ у нас и особено върху възможността за замяна на вноса с местни източници.

Кратък коментар

Новината не е изненада. Вероятно не много хора са знаели, че Шеврон имат офис в страната и реално работеха, за да може, в случай на отмяна на мораториума, с който парламентът спря проучванията за шистов газ в страната, да възобновят своята работа по придобитата лицензия за проучване. (Шеврон придоби лицензията на 30 май 2011 г.  след спечелен конкурс и като плати 30 млн. евро за правото да прави проучвания за шистов газ и нефт - б. ред.)

Нито една уважаваща себе си компания не може да губи средства при липса на перспектива и очевидната незаинтересованост на поредица от български правителства в разработването на един от малкото варианти за местен добив на нефт и газ. Българските избиратели гласуваха за своите представители в изборите за Европейски парламент и голяма част от твърдите противници на шистовия газ останаха много под чертата. Затова и не искаха до допуснат вътрешния спор относно това дали да има или да няма добив на шистов газ и нефт у нас да се реши чрез референдум. Тяхната политическа представителност е нищожна - затова пък имат много мотивирана организационна сила на улицата.

За разлика от други компании, Шеврон не можеха да я "карат" по български или балкански, като прилагат добре отработените и печеливши методи за мотивация на политически кръгове и държавни служители. За  това и предложиха този огромен бонус за правителството - за да може то да им спести необходимостта да отклоняват многобройните "креативни" внушения на централно и местно равнище за съдейстивие и улеснения.

Оставям настрана кампанията на екоактивистите срещу Шеврон и срещу шистовия газ - тя бе очаквана и съвсем не е специфична за България. Единствената разлика е, че у нас зависимостта от руските газови доставки и най-вече пленяването на държавата от специфични интереси е в порядък по-висок от страни като Полша, Румъния и дори Украйна.

Проблемът със зависимостта от един доставчик за България е лесно решим, но никой реално не го желае. Толкова е прекършена волята ни, че дори не искаме отстъпки от цената на природния газ, въпреки че Газпром в момент се съгласява по всички фронтове.

Създаде се погрешно впечатление, че Шеврон се натискат и на всяка цена искат да ни "завладеят", "поробят" или "да изнесат богатствата ни". Новината от днес дава отговор на този примитивен провинциализъм, експлоатиран успешно от заинтересовани групи. Не Шеврон имат нужда от България, а България има нужда от Шеврон. Защото в света тече бясна надпревара за привличане на инвестиции и най-вече на експертиза и технологии в сферата на проучването и добива на неконвенционален газ. Шеврон имат достатъчно перспективи по целия свят - не случайно се прегрупират и префокусират върху операциите си в Австралия.

Шеврон имаха и едно отличително от другите големите международни компании качество - не зависят прекомерно от бизнеса си в Русия. Именно постоянното привличане на милиардите възможни печалби от бизнес с Русия накара редица енергийни грандове да обърнат гръб на Централна и Източна Европа.

Русия, която чрез своите активисти в България, успя да обезсърчи плановете на американската компания у нас, трескаво привлича инвестиции и опит в добива на шистов газ. Само за последните три месеца всички големи руски фирми сключиха договори с водещите западни компании именно в тази област.

Но изглежда такава е съдбата ни - у нас нещата да се случват само ако и доколкото това е изгодно на Кремъл. Това, че ще внасяме шистов газ от Русия, вместо да го добиваме тук, не е голямата беда. Бедата е, че у нас вече няма работеща икономика, която да генерира приходи, за да си плащаме за тези енергийни доставки. Като една от причините за това състояние на икономиката са високите цени на природния газ, които убиват конкурентноспособността на българския износ. Но за това управниците нехаят. Предпочитат да повтарят нищо незначещи общи мантри за реиндустриализация, без изобщо да разбират икономическите и финансови фундаменти на този процес.

Едно е да имаш здравословни съмнения и стъпка по стъпка да увеличваш знанието си и опита си. Друго е да станеш политически активист и чрез умението си да забраняваш на другите да заработваш влияние и пари.

Новото правителство и новият парламент не направиха нищо, за да покажат готовност за търсене на истината за реалните рискове и възможности за проучване и добив на шистов газ. Уж мораториумът беше временен, а никой не си мръдна пръста, за да възобнови работата на Комисията от предишния парламент, която беше напипала верния път към постигането на оптимален баланс между рискове, знания и политически действия.

Само заместването на вноса на природен газ с местен добив би оставяло в България над 1 милиард евро всяка година. Цели региони като Северозападния може да бъдат изцяло променени - като спре обезлюдаването и негативните демографски тенденции. Да не говорим за реалните перспективи за добив на шистов нефт, който можеше допълнително да върне в страната други няколко милиарда евро, които сега плащаме на вносители на суров нефт.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase