Галя Горанова

По геополитически съображения у нас падат правителства

и се комплектуват нови. А който изрече неудобната очевидност, бива заклеймен като "конспирационист".

САЩ неслучайно привикаха Борисов тъкмо в най-горещата фаза на конфликта между Вашингтон и Москва покрай обстановката в Украйна и "Южен поток". Голямата газова тръба до голяма степен прекатури и кабинета "Орешарски", ако тълкуваме правилно нишаните на ДПС.

Особеностите на вашингтонския риболов се явяват голям проблем за нас, обикновените български гласоподаватели. Първо - защото САЩ имат изявени предпочитания към "кучите синове", стига да са техни. И защото американските интереси невинаги съвпадат с българските. Оттам и дълбокото разминаване между вътрешните очаквания и външните ангажименти. Общественият договор, който избирателите си мислят, че сключват с властта, на практика се оказва денонсиран от други, по-висшестоящи, неясни и неподвластни на контрола им споразумения. Като добавим към тази двусмисленост и силното влияние, упражнявано от разни бизнес групировки върху уж нашите избраници, от политическите програми и обещания не остава почти нищо. В този любовен триъгълник, който диктува управленските решения, гласоподавателят е в ролята на шаран, който трябва

да придаде легитимност на властта,

като захапва подадената стръв в заблатени води

Кой ще управлява България след предсрочните избори, е ключовият въпрос за всички страни. Налице са и първите сътресения, породени от този конфликт между различните интереси. От една страна, сме принудени да загърбим собствените си икономически ползи от строителството на "Южен поток" в името на геополитиката. От друга - започва безмилостно разчистване на сметки между политико-икономически кръгове с оглед на следващата управленска конфигурация, част от които е и скандалът "Цветан Василев - Делян Пеевски". На обикновения гражданин е отредена ролята на зрител и му е дадено правото да чете вестници и да цъка с език.

Сметките са прости. При положение че БСП сдаде позорно властта под натиска на ДПС, махалото, естествено, ще се люшне към нейния контрапункт - ГЕРБ. Затова до Вашингтон пътува Борисов, а не друг. Сама обаче тази партия трудно ще постигне мнозинство за еднопартиен кабинет. Затова й трябва спешно приемлив коалиционен партньор. Приемливите варианти са два - или широка коалиция с отслабената от провала, но все още втора политическа сила БСП по германски образец, или с роднинския Реформаторски блок. Вторият вариант е за предпочитане от ГЕРБ, а и страните вече признаха публично топлите си чувства. Проблемът е, че реформаторите са с крехка електорална подкрепа и са несигурен гарант за мнозинство. Задкулисни кръгове упорито

тласкат Борисов към прегръдка със столетницата

като най-стабилната възможна коалиция. За постигането й обаче са нужни ред компромиси и най-вече усмиряването на двете свръхегоцентрични натури - Бойко Борисов и Сергей Станишев, които на този етап изглеждат непримирими, както и наместването на две хищни клиентели, за които няма достатъчно място във властта.

Положението е цугцванг, както правилно го описа Борисов на връщане от САЩ. При невъзможност да се постигнат горните две изчистени конфигурации, подсказвачите готвят резервни варианти. И тук идва часът на ДПС. Онзи миг, който ще я храни поне 4 години! Правителство ГЕРБ+РБ с мълчаливата подкрепа на ДПС е единият възможен вариант. Борисов вече игра това мачле с Доган в миналия мандат, тъй че е обръгнал.

Споразумението е ясно - власт срещу неприкосновеност на обръчите

Само че на реформаторите ще им трябва истински белетристичен талант, за да оправдаят подобно съглашение. Въпросът КОЙ рискува да се обърне срещу тях барабар с цялата красива и интелигентна протестърска енергия.

Другата възможна резерва са обичайните заподозрени БСП и ДПС, подкрепяни от услужливата патерица Бареков. Този вариант обаче изглежда по-малко желан от партията на Доган, тъй като вкарва в играта нов "незаобиколим фактор", който претендира за балансьорска роля. Впрочем не изключвам гоненията срещу финансовия патрон на Бареков да са отчасти мотивирани и от желанието на ДПС да запази монопола си в центъра. Признатият сблъсък за пари се пренася на политическия терен, който в България управлява въпросните активи.

В три от четирите възможни групирания водещата партия е ГЕРБ, затова е важно какви ангажименти поема Борисов в предизборната ситуация. Новините от Вашингтон бяха пределно ясни - газови концесии за американски фирми и подразбираща се отмяна на мораториума върху добива на шистов газ, спиране на "Южен поток" и затягане на публичните разходи. Борисов отсега започва да ни облъчва за нова политика от типа "Дянков" с аргументите отпреди 5 години за плачевното състояние на хазната и нуждата от затягане на коланите. Реформаторите не биха имали съществени възражения срещу подобен подход. По жестока ирония на съдбата ще върнат на власт партията, укрепила империята на Пеевски и Цветан Василев, срещу която надуваха вувузелите цяло лято, но какво тук значи някакъв морал пред евроатлантическото бъдеще на България? ДПС също е окей, стига да не посягат на интересите му. БСП би била безгласна буква при всяка комбинация заради затихващите й функции и шока от преживяното поражение. Без изобилно финансиране, в случай че пострада менторът му, Бареков може и да не прескочи бариерата.

Картината вече започва да се прояснява. Остава само да се наместят фигурите. И, разбира се, шараните да легитимират схемата с бюлетина.

СНИМКА: БГНЕС "Ефективен лидер на световната сцена". Така Барак Обама нарече Бойко Борисов по време на историческата им среща през 2012 г., малко след преизбирането на американския президент. Суперлативите към Бойко не бяха спестени и при сегашната му визита във Вашингтон, като шефът на Международния републикански институт Марк Грийн дори го сравни с Джеферсън.