Серия от 30 статии бяха публикувани в интернет от бивш американски правителствен служител, който се нарича „Един който знае”, относно това какво става в небето и вероятно незнайно за всички освен за разузнавателните агенти и посветени на съвременните космически технологии. Тези статии са наречени „Огън от небето”. Накратко в тях се твърди че руснаците са започнали през 1977 г. да произвеждат летящ диск първоначално наречен „космически прехващач”, а по-късно дисковете били наименувани космосфери.

До към 1980/81 г. те построили 7 супер-тежки космосфери които наричали Джъмбо, дори били по-големи от цепелините от 30-те години на XX в. Те можели да носят 50 тона. Това било на практика руската космическа совалка и мощната електромагнитна тяга можела да ги изведе до орбитална скорост. В книгата „НЛО – Тайното нацистко оръжие” от Матерн и Фридрих има много подробности за тайната германска дейност в Антарктика и описва дизайните на антигравитационните летящи дискове, които нацистите произвеждали. Двамата германци написали това през 50-те години, а накрая го публикували в Канада през 1966 г.

Накратко там се показват снимки на оригинални нацистки инженерни планове за безкрили антигравитационни летателни апарати. През април 1945 г. Германия имала над 130 различни вида бойни и нормални ракети. След войната рано сутринта на 21 и 22 октомври 1946 г., в окупираната от СССР Германия, руснаците екстрадирали близо 275 000 германски учени и техници заедно с техните семейства и дори малки бебета. Завели ги в Русия за около 5 години. Протестите били напълно игнорирани. Работели за 3 купи борш и парче черен хляб на ден.

Работели на 40 различни местоположения из цяла Русия. Това включвало и летателните инженери на реактивни двигатели. След 5-те години които те служили и през което време много от тях измрели или пък били заточени в робски лагери до живот, останалите учени били държани допълнително още 2-3 години под карантина, за да забравят проектите над които са работели. Не им се позволявало да имат моливи или хартия. Те довели Русия до 20-ти век и по-късно до космическата ера.

Нацисти В Антарктика

Германците били развили технология от разбил се космически кораб в Германия през 1939 г. и на базата на това те разработили собствени антигравитационни летящи дискове през 1941 г. (Някои казват също, че плеядинци които искали да помогнат на Германия умишлено разбили кораба). Германците имали НЛО-та още през 1940 г. Планове и прототипни модели на Виктор Шаубергер, създател на имплозивния мотор били намерени в Германия след войната.

Снимки на НЛО видени след войната показват че са били същите модели като тези видени в плановете. През 1943 г. те очевидно работели достатъчно добре и цялата германска фабрика за производство на НЛО била разглобена и изпратена в Шангри-Ла, която германците вече били построили в Антарктика за Хитлер. Антарктика била завладяна от германците през 1937-38 г. Били направени над 11 000 снимки. Тогава била завзета земя по-голяма от Германия и свастикови флагове били спускани на всеки 20 км. Експедицията намерила топли езера.

Бягството на Хитлер било разкрито след войната. Вашингтон, Москва и Лондон и общо 8 държави, решили да отидат в Антаркитика. 4 000 елитни войници на американската флота и 13 кораба под ръководството на Адмирал Бърд били изпратени там през декември 1946 г. Инструментите на самолета на Бърд „полудели”, когато той намерил тайна нацистка база. Той декларирал че в случай на нова война, САЩ ще бъде атакувана от летящи обекти, които могат да летят от полюс до полюс с невероятна скорост.

Нацистките учени достъпни за всеки

НЛО се появяват над Германия през 1943 г. и 1944 г. Главният щаб в Берлин пуска телекси, че са „техни”. Съюзническите войски разбират че след войната около 250 000 германци са необяснимо изчезнали. Това е като се има предвид всички жертви на войната и всякакви смъртни случаи, които са отделно. (Германците държали данните за хората с голяма педантичност, включително броя на убитите евреи.)

Германските учени занимаващи се с летящи дискове и тестовите пилоти не могли да бъдат намерени от съюзническите войски след войната. Те започнали да се подозират и да се обвиняват един друг че са заловили последната тайна. Съгласили се да разделят „плячката” (германските патенти) честно. Всяка държава трябвало да получи микрофилм на всеки германски патент и таен документ, независимо от това кой го е заловил. Взели общо 30 вагонетки пълни с германски патенти.

С напредването на съюзническите армии идвали екипи, в които имало специалисти с научна подготовка, чиято работа била да осигурят запазването на германските инсталации, лаборатории и фабрики и да не допуснат унищожаването им. Американците заловили доста „ценни” учени за жалост на британците, французите и руснаците.

Големия американски „мозъчен обир” довел до това че трябвало да се създаде специален речник за техническия жаргон на въздухоплавателната индустрия съдържащ над 75 000 отделни термина, от заловените германци в САЩ. Топ учени били „поканени” да работят в САЩ за $2,20 на ден и в същото време държани като затворници. За да им съдействат в тяхната храна се слагали „добавки”. Било им предложено американско гражданство като стимул или съдебен процес за военни престъпления ако не съдействат.

Войната в космоса

В книгата „НЛО – Тайното нацистко оръжие” също се твърди че атомната бомба пусната над Хирошима била направена в Германия. Германия започнала атомните изследвания през 1939 г. Германските учени, които направили бомбата били по това време в английски затвор с максимална сигурност и добре подслушван.

П-р Опенхаймер споменал че бомбата пусната над Хирошима е правена в Германия. Руснаците залавят Херман Оберт, професорът учил Вернер фон Браун – нацисткият ракетен учен, който започва космическата програма на НАСА и с основен принос за пращането на Аполо до Луната. Руснаците имали чудесен старт с Оберт и започнали да произвеждат техни собствени летящи дискове оборудвани с електромагнитно оръжия.

Те ги използвали от 1977 г. до 1981 г. да свалят американски сателити, космически совалки и дори пасажерски самолети, за да контролират небето. Нацистки учени също били доведени в САЩ за да започнат космическа програма и да разработят антигравитационна технология в Зона 51 в Невада и също да създадат ЦРУ.

Бивши нацисти се появили навсякъде по земното кълбо и има много статии писани за тях, но основните източници са Брантон в неговата он-лайн книга с 58 части наречена „Подземната Нацистка Инвазия в САЩ”, както и „Файловете Омега” – детайлно описание за нацистите в Антарктика.

Германец покорява гравитацията за Русия

В книгата „Злите планове на Тайното Правителство” от Тим Шварц се отбелязва отново създаването на руските летящи чинии и има много интересна история. През 1954 г. немско списание пуска серия от статии, твърдящи че летящите чинии са разработени и произведени в СССР по време на войната. Списанието дава подробни данни за топ секретен американски документ от 1944 г.

Разузнавателна организация изпраща 16 агенти в чуждестранна държава. 14 са изгубени, но един се върнал за да разкрие какви невероятни неща се случвали. А другия агент който се върнал с кодово име ПКР потвърдил казаното, а той работел като учен асистент в Съветска лаборатория. ПКР разказал за германски учен Хорст Пинкел, който през 1928 г. отишъл в Русия по разменна програма за германски и руски офицери.

Той бил единствения офицер, който не можал да се върне след година. Пинкел бил последовател на Уолтър Левецов, който разработил някои теории за гравитацията и нейното взаимодействия със светлина и енергия, но получил само присмех от германското научно общество.

Странни Нови Лъчи

Пинкел развил теорията на Левицов, че цялата вселена е изпълнена с лъчи, чиито частици или вълни пътуват във всички посоки и причиняват неутрален балансиран ефектна цялата материя. Ако бъдат контролирани биха могли да бъдат източник на енергия равна на вечно движение. През 1930 г. извън Москва Пинкел зареден с всички необходими материали в наличност направил изследване. Към 1941 г. той завършил инструментацията за измерване на странните нови лъчи.

Той открил, че лъчите принадлежат на нова категория, чиито отделни лъчи се променят с огромна скорост от обикновени вълни в чисти малки частици. Той открил че „ритъма на промяна на трептящата честота оставал равен”.

ПКР казва през 1942 г. че Пинкел с група Руски учени и изобретатели отиват в Южен Урал. Въпреки това времето изтича за разработка на мощно ново оръжие срещу германците. По това време 5 летящи чинии били конструирани в СССР. Въздушният маршал Константин Верешин през 1948 г. настоявал неговите учени да завършат повече от летателните апарати, които имали страшна скорост и потенциална сфера на действие голям колкото „радиусът на вселената”. През 1949 г. „Правда” цитира един от най-известните руски аероинженери: „Ако някога летателен апарат от Земята кацне на едно от небесните тела, то ще е Съветски”.

ПКР донася до САЩ точната формула на сплав, която Пинкел разработил за използване при изработването на апарат използващ мощните нови лъчи и точните данни за впрягане на фантастичния лъч, който Пинкел открил. Немското списание завършило своята серия със съобщението, че през 1952 г. руснаците били на работа на „космически остров”, който ще позволи да се правят спирки на космическите превозни средства когато летят от Земята до „други части на Вселената”.

Руснаците идват с летящи чинии!

Нека сега да погледнем руснаците. Накратко в „Огън от небето”, „Този който знае” твърди че през октомври 1977 г. новооперационен руски космически прехващач сваля Skylab (американската космическа станция), убивайки 5 американски астронавти. Но е имало прикриване и е била използвана симулация за да се пресъздаде живот на Skylab, нещо подобно на филмите с фалшивите лунни кацания и снимките на Марс. На 23 септември 1977 г., Русия започва да унищожава американски шпионски сателити използвайки сателити унищожители и после те унищожават тайната американска база на Луната. На 29 септември 1977 г. Русия изстрелва космическата станция Салют 6 в орбита. Нейните космически оръжия, космическите прехващачи чрез премахване на американските сателити отрязват информацията от совалката и до 1978 г. ги унищожават напълно. До 1978 г. руските космосфери наброяват стотици. Те изстрелвали електромагнитни лъчи във въздуха над Атлантика в дефокусиран режим, който причинявал шумни взривове. Космосферите кръжащи над земното електростатично поле са невидими от орбитална гледна точка защитени от много сложна стелт система. Те се прицелвали със своите електромагнитни оръжия с комбинация от инфрачервен и засичащ радар. Американците измисли кобалтови йонни бомби детонирани над различни точки в горната атмосфера възможно най-високо, но под кръжащата височина на космосферите. Резултата бил огромна буря от електрони разпространяващи се хоризонтално в земното магнитно поле минаваща под космосферата.

Източник: http://www.angelfire.com/oz/cv/pinegap1.html