Някой знае ли как е положението в Индия? Питам съвсем сериозно.Срещнах в един източник, след това бях заинтригуван и проверих в нета, и излезе истина - огромна част от хората в Индия се борят за оцеляването си всеки ден, буквално всеки. Животът там на тези хора е ад. Някой знае ли какъв е процента на самоубийствата именно сред тези най-бедни хора?
До дедо ви 9"Роб", "скот", "80%" - че кой ти е крив? И защо ще приписваш собственото си скудоумие на целия свят? С такова мислене май наистина ти е време да отидеш на по-хубаво място.
един познат приятелката му го изостави заради един смотан програмист (ама с пари) и тпй се хвърли от един мост.
Всеки в един момент от живота му е минавала мисълта за самоубийство, дали болест, или финансови затруднения! Обаче лабилният винаги ще избере ,,лесния край,,...
До ОбективенДа ти кажа ли нещо? Много си прав! Егоизъм, нарцисизъм, пари - това е навсякъде. Всички говорят за любов, но реално на никой за никого не му пука, точно така е.
Има моменти, в които се чувстваш нищожен, отхвърлян от всички, и сякаш че на никого няма да липсваш, ако утре те няма. Ей в такива моменти и аз съм помисляла за това.
Според моето скромно мнение, дори да имаш много твърдо убеждение волева забрана да не се самоубиваш, тялото ти самО включва механизъм за самоунищожение тогава, когато си се самоотрекъл заради нещо, което всеки ден виждаш, че не е било толкова важно и съществено колкото ти си си мислел.
Две жаби паднали в едно гърне с мляко. Скачали, скачали не можели да излязат. Едната се отпуснала в отчаянието си и се удавила. Другата продължила да скача. От ударите на скоковете й млякото започнало да се преобразува в масло, по което жабата могла да се изкатери и спаси.
Какво точно означава самоубилият да ходи редовно на терапевт/българин/ и да се самоубие? Здравеопазването е реално търговия в БГ, комай? Качетвено?!?
Има ли нещо, за което си струва да стиснеш зъби и да продължиш напред?...................................Има - всичко, което си изброил е временно. Нещо като пубертет на човечеството. Бъдещето на човека е невъобразимо бляскаво. Просто трябва да проявим търпение и смирение, сега.
На никой не му пука за никого. Всеки гледа себе си. Всеки иска да се съобразяват с него, но никой не се съобразява с другите. Отвсякъде ни заливат негативизъм и напрежение. Думите "семейство", "приятелство" и най-вече "любов" са лишени от съдържание. Всеки е недоволен, всеки плюе, всеки иска нещо от теб, за да е добре той. На какво да се уповаваш вече? Има ли нещо, за което си струва да стиснеш зъби и да продължиш напред?
Живота е гадно нещо! Особено ако бачкаш по цял ден за едното оцеляване,смисъла е нулев. Сто пъти по-добре умрял,отколкото едно нищожно робско и скотско съществуване-каквото водим 80 % от хората на планетата....
Хора, не си правете майтап, страшно е! Особено като се има предвид, че и деца правят опити за самоубийство! Това говори, че цялото общество не е ОК щом никой не е забелязал, че това дете има нужда от помощ и малко съчувствие. Понякога дори един мил жест може да спаси живот! Така, че не бъдете равнодушни към това, което се случва с хората около вас!
НА мене един ден, както ходих, ми падна батерията на телефона, и аз се мъчих, да го пусна, ама го изтървах и се наведох, да го взема, ама тогав ведна мкола мина и ме упръска и после се устих, че съм си забравил портомонето и направоооо ... Абе издивях.Хванах се за главата, почнах да викам - ААаААААааА и хукнах, да се мятам пред автобуса, ама не можах да стигна навреме и си изпющях фейса във вратата ... И чичото върпре ме пусна, без карта. И се успокоих и така ...Ама на всеки се случва ...
Човек не се самоубива, защото му се умира. Това е против инстинкта за самосъхранение. Прави го, защото не му се живее. Защото болката е прекалено голяма, за да се търпи всеки ден. Защото не среща разбиране от околните, които само го потупват снизходително по рамото. Защото е уморен да се бори и да не знае кога ще открие щастието. Дали изобщо ще го открие.
Защо посягаме на живота си? Болести, партньор, фалит...