Всички туристически дестинации правят прогнози и планове как да привлекат повече хора през следващия сезон. Но кризата, която COVID-19 им донесе, бе нещо, което не успяха да предвидят. Вирусът постави туристическата индустрия на колене. Забраните за пътуване, карантините и блокировките в цял свят принудиха пътешествениците да останат вкъщи, а дестинациите, които преди се пръскаха по шевовете от туристи и търсеха начини, как да намалят броят им, без да искат останаха напълно празни.

Завинаги ли дойде краят на свръхтуризма? CNN говори с местни жители и служители в някои от най-популярните туристически дестинации в света, за да разбере каква е ситуацията сега в тези някога препълнени градове.

Дубровник, Хърватия

Море от теракотени червени покриви, Стар град, опасан от крепост, красив морски пейзаж и асоциацията с един от най-популярните телевизионни сериали през 2010 г. "Игра на тронове" накараха хърватския град Дубровник да стане свидетел на светкавично нарастване на броя на туризма през последните години.

Заедно с хората, които прекарваха дълги уикенди в древния град, хиляди пътници слизаха от борда на круизни кораби само за ден. Те наводняваха тесните улици на Стария град в продължение на часове, а след това си тръгваха вечерта. Това принуди кмета на Дубровник Мато Франкович да обещае да овладее ситуацията, тъй като градът ставаше все по-пълен и по-пълен.

И така - през 2019 г. влязоха в сила нови разпоредби за ограничаване на броя на круизните кораби в старото пристанище на Дубровник. Само два можеха да акостират наведнъж. Бе предложена и забрана за откриване на нови ресторанти на открито, а 80% от магазините за сувенири в града бяха затворени.

В началото на 2020 г. хората в Дубровник се усъмниха дали тези нови правила ще окажат някакво въздействие върху свръхтуризма. А след това, през март, пандемията удари Европа. Хърватия затвори границите си и туристите спряха да идват.

След като туризмът се рестартира в началото на лятото, хората, които посещаваха Дубровник бяха главно хървати, които оставаха дълго в красивия град. По-късно международните полети също бяха възобновени, а чуждестранните туристи плахо започнаха да се завръщат. Но не задълго - броят на заразените с COVID отново започна да расте и туристите отново се отдръпнаха.

"Обединеното кралство ни включи в червения си списък. Авиокомпаниите намаляват броя на полетите един по един намаляват", заяви заместник-кметът на Дубровник Елка Тепшич пред CNN. "Без полети и без британския пазар Дубровник има много ниски туристически показатели."

Местният екскурзовод Иван Вукович казва, че е странно да вижда Дубровник толкова тих, въпреки че се радва на почивката от големите тълпи. "Атмосферата това лято е като от 90-те, когато бе войната, само че сега не летят гранатит над главите ни", споделя той. Градът може да е възкръснал от пепелта на войната и да се е превърнал в процъфтяваща туристическа дестинация - може би твърде процъфтяваща, в очите на много местни жители - но сега на дневен ред е въпросът - ще възкръсне ли след пандемията?

Тепшич е категорична, че правилата за ограничаване на круизните кораби и тълпите от туристи ще останат дори и след пандемията. Тя иска светът да е наясно, че Дубровник приема сериозно проблема със свръхтуризма и вируса.

Барселона, Испания

Каталунската столица Барселона, с извисяващите се кули на Гауди, красив плаж и барове на открито, е гореща точка за туризъм, особено след олимпийското състезание по гмуркане през 1992 г., което показа величието на града пред международната публика.

"Днес туризмът генерира между 12 и 14% от БВП на Барселона и 9% от общата заетост", казва Ксавие Марсе, съветник от градския съвет на Барселона за туризъм и творчески индустрии. 

"Но през последните години градските власти и местните жители, изморени от свръхтуризма, започнаха да преосмислят предимствата от многото туристи. Идването на пандемията само потвърди значението на това да бъдат създадени пространства в центъра на града, които могат да се ползват както от местните жители, така и от туристите", казва Марсе. Ресторантите и бизнесите в Ciutat Vella в Барселона са били непропорционално засегнати от пандемията, обяснява той.

Преди COVID-19 Барселона бе въвела поредица от мерки, предназначени за борба с някои от проблемите на свръхтуризма. Градът ограничи отдаването на апартаменти под наем, въведе туристическа такса и насърчи туристите да посещават квартали извън пренаселения стар град. Марсе е категоричен, че Барселона ще "запази твърдостта си непокътнатата", що се отнася до тези управленски стратегии.

"Няма планове за промяна в начина, по който градът ограничава незаконните наеми или туристическото поведение - макар и намаляването на активността да е довело до намаляване на инцидентите в тези райони", добавя съветникът.

След края на стриктния локдаун, само за кратко международните туристи успяха да се завърнат в Барселона. След това Испания отново попадна в списъка със страните, които ако хората посетят, то те трябва да са под карантина щом се завърнат. Към септември международният туризъм е намалял със 77%. Днес градът, подобно на други в Европа, се опитва да се справи с новия прилив на случаи на COVID-19. Въведен е вечерен полицейски час.

Марсе казва, че не се притеснява от възможността туризмът да не се възстанови в бъдеще, но подчертава значението на това да бъдат избегнати клопките от миналото.

Венеция, Италия

Когато говорим за свръхтуризъм, първото име, което изплува в главата ни е Венеция. Италианския град отдавна е популярна дестинация за градска почивка, но тъй като броят на туристите нарастна сериозно през последното десетилетие, местните жители все повече започнаха да се противопоставят на големите тълпи - протестирайки срещу круизните кораби в лагуната на града и изразявайки притесненията си, че Венеция може да се превърне в увеселителен парк - версия на себе си.

През годините бяха въведени различни разпоредби и нови правила, предназначени да се справят с притока на посетители - включително забрани за нови хотели и места за бързо хранене в центъра на града. През юли 2020 г. трябваше да бъде въведена и висока такса за туристите, които посещават Венеция само за ден, но тя бе отменена. Докато се бореше със свръхтуризма си миналата година италианският град се бори и с катастрофални наводнения, които също не спряха туристите от разходка из романтичния град.

Северна Италия стана един от първите европейски региони, почувствал тежестта на COVID-19 в края на февруари.
Венеция бе блокирана и така започнаха месеците без туристи. Когато през лятото международните граници се отвориха отново, броят на посетителите изобщо не бе съпоставим с този от изминали години.

За някои местни жители това беше странната кулминация на онова, за което бяха мечтали от години -  просто обстоятелствата бяха ужасяващи.

"Ежедневието е много по-приятно без задръстванията, създадени от тълпите туристи, идващи на големи групи", казва венецианката Джейн да Мосто, съосновател и изпълнителен директор на We Are Here Venice, сдружение с нестопанска цел, което води кампанията "Да върнем Венеция на местните жители".

Както в Дубровник круизните кораби се превърнаха в спорен момент, когато индустрията спря. Преди пандемията около 32 000 пътници от круизните кораби посещават Венеция за ден. А местните  активно обсъждат тяхното въздействие върху града.

"По-малко туристи означават, че красотата на Венеция, нейната архитектура, чиста вода и гледки ще са много по-очевидни", казва Мосто. "Но това дойде с огромна цена - много хора остават без работа, магазините не продават много и културният сектор е драстично засегнат", добавя тя.

Според експертите туризмът все пак ще успее да се справи

Много други дестинации, като Амстердам и Прага и плажовете на Бали, Индонезия - също са претърпяха последиците от свръхтуризма през последните години. Сега и те страдат от последиците от липсата на посетители.

И докато свръхтуризмът може да причини хаос, феноменът все пак следва някои предсказуеми модели: дестинацията става популярна, хората се стичат там, дестинацията се мъчи да се справи, предлагат се решения - някои ефективни, някои по-малко.

COVID-19 обаче не е особено предсказуем, поне не в дългосрочен план. На това мнение е Тони Джонстън, ръководител на туризма в Технологичния институт Althone в Ирландия. "Туризмът е индустрия, която традиционно разчита на много стабилни и много предвидими модели на растеж", обяснява той пред CNN. "И това за секнуди бе напълно премахнато. Никой не знае как ще изглеждат следващите шест месеца, 12 месеца или дори по-далечното бъдеще - така че е много трудно за политиците да планират и много трудно за търговската страна на индустрията да планира."

Но все пак има причина тези дестинации да са страдали от свръхтуризъм преди COVID-19 - много хора искат да ги посетят. И това едва ли би се променило след края на пандемията, дори и завръщането на туристите и стабилизирането на броят им да отнеме известно време. В крайна сметка, ако никога не сте посещавали Венеция, преживяването на глобална пандемия може да ви накара да се чудите защо никога не сте стигнали до нея.

"Местата за пътуване, които всеки мечтае да види, ще бъдат едно от нещата, които ще стимулират възстановяването, със сигурност хората ще искат да пътуват веднага, щом имат възможността да го направят“, предполага Джонстън.

"Туристическата индустрия е "много нестабилна, но много, много устойчива и много адаптивна", добавя той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase