Българите имат по-голямо доверие на ЕС в сравнени с родните институции.

Запознатостта с ключовите европейски институции остава висока сред българите –Европейски парламент (90%), Европейска комисия (78%), Европейска централна банка (84%) и Европейски съвет (73%), показват данните от проучване на Евробарометър.

По отношение на доверието във всяка една от тях българските граждани се намират близо до нивата, регистрирани на средноевропейско равнище, като в България най-високо доверие получава Европейския парламент (45%), а най-ниско Европейския съвет (41%). Повече от половината българи декларират, че разбират начина, по които ЕС работи (56%) –равнище на запознатост малко по-ниско от наблюдаваното на ниво ЕС27 (63%).

Делът на българските граждани (53%), които заявяват, че имат доверие на ЕС,отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и е сходен стози, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло(49%).

Традиционно, доверието към ЕС сред българските граждани е по-високо,отколкото доверието към редица ключови национални институции. Изключително ниско доверие получават националните политически партии (12%), правителството(23%) и правосъдната система (23%).

Впечатление прави отчетливата разлика между българите и европейските им съграждани по последния показател –доверието в правосъдието в България е повече от два пъти по-ниско в сравнение със средното ниво, измерено средгражданите на ЕС (52%).

Националите институции, които получават най-голямо доверие от българските граждани, са полицията(51%), армията (53%).

Доверието към всяка от тези институции на средноевропейско равнище обаче е по-високо от това в България.
В контекста на епидемията от коронавирус медицинският и здравен персонал получава по-голямо доверие от националните и наднационалните институции –близо две трети сред българските граждани (62%9, а ниво ЕС27 дори по-високо (80%).

Трайно положителна остава и нагласата на българите към Съюза като цяло. Повече от половината български граждани (59%) споделят, че представата им за ЕС е положителна, докато на средноевропейско равнище тази нагласа се поддържа от 46% от респондентите10. България е една от трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната сенареждадоПортугалия (76%) и Латвия (57%).

Резултатите от февруари 2021 сочат, че делът на респондентите, които считат, че ЕС върви в правилната посока се е повишил. В България тази оптимистична нагласа се наблюдава по-често (48%), отколкото на ниво ЕС27 (42%).

През лятото на 2020 г. делът на българските граждани, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище –32%.

Възможно е по-ниските нива на оптимизъм, регистрирани през лятото на 2020 г. да се дължат на по-малката яснота за бъдещите действия на ЕС в ранния етап на епидемията. През февруари 2021отрицателната оценка за положението, в което страната се намира,е една от преобладаващите обществени нагласи сред българите.
Делът на респондентите, които определят състоянието на България като добро, е едва една пета (20%), като в това отношение страната се различава в значителна степен от средната тенденция сред гражданите на ЕС като цяло (37%).

Отрицателна оценка получават също и някои конкретни сфери на обществения живот, които попадат във фокуса на проучването.

Изключително нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени услуги (29%)13. По всеки от избраните показатели България се намира под средното ниво, измерено сред европейките граждани като цяло.

Делът на гражданите, които очакват ситуацията в България да се подобри в следващите 12 месеца, макар и по-голям в сравнение с лятото на 2020(19%), обхваща едва една четвърт от населението на страната (25%). Сходно ниски са нивата на оптимизъм, че ситуацията с икономиката (22%) и пазара на труда в България (24%) ще се подобри в следващата една година.

Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България,според респондентите, са ситуацията със здравеопазването (47%), икономическото състояние на страната (33%), покачващата се цена на живота (33%) и безработицата (30%)16.Както българските (43%), така и европейските (38%) граждани, определят здравеопазването като най-актуалния проблем на ЕС.С напредването на епидемията от коронавирус ситуацията със здравеопазването в ЕС се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% ръст спрямо лято 2020),така и на средноевропейско равнище (16% ръст спрямо лято 2020)17.Икономическата ситуация се разглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските граждани (31%),така и от гражданите на ЕС като цяло (35%).

По този показател обаче не се наблюдава нарастващо безпокойство в сравнение с лятото на 2020 г., когато епидемията от коронавирус е в сравнително ранен етап18.Макар и да определят икономическата ситуация на ЕС като важен проблем, българите значително по-рядко оценяват състоянието на европейската икономика като лошо (35%)в сравнение с европейските си съграждани (60%).

Малко повече от една четвърт от българските граждани (27%) очакват в следващите 12 месеца състоянието на икономиката на ЕС да се подобри –равнище на оптимизъм,сходно с регистрираното на ниво ЕС27(26%).

Същевременно обаче песимистични нагласи за влошаване на икономическата ситуация в ЕС се наблюдават значително по-рядко сред българите(19%), отколкото сред европейските граждани като цяло (36%).Прави впечатление, че в сравнение със своите европейски съграждани (18%)българите(28%)са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на ЕС, нареждайки го на трето място по важност.

Обратната тенденция се наблюдава по отношение климатичните промени, които се споменават два пъти по-често като важен проблем от гражданите на ЕС(20%),отколкото от българите (9%).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase