В средата на 90-те години Силвио Берлускони започва да планира живота след смъртта. На територията на многомилионната си вила в Аркоре, близо до Милано, той започва да строи гигантски подземен мавзолей, в който планира да бъде положен, заобиколен от над 30 други гробници, подготвени за близки приятели, членове на семейството и романтични партньори.

Проектът е типичен за Берлускони - пищен, разточителен, на границата между властта и абсурда. Посетителите бяха съпровождани покрай 100-тонна абстрактна скулптура, представляваща небесния свод, по внушително стълбище, моделирано по подобие на предримските погребения, през тесен коридор, украсен с вещи, които биха могли да му бъдат необходими в задгробния живот - плодове, хляб, ключове, мобилен телефон - до внушителна погребална камера, в чийто център се намираше саркофаг от розов мрамор и гранит, пише "Политико".

На въпрос на журналист какви указания му е дал Берлускони, италианският скулптор Пиетро Касела, който построил мавзолея, отговорил: "Каза ми да не го правя прекалено тъжен."

Близо 30 години по-късно Берлускони, който почина в понеделник на 86-годишна възраст, скоро ще направи последното си пътуване до Аркоре. Мястото на последния му покой ще служи като паметник на това, което беше очевидно за всеки, който прекара известно време с него: огромното му желание да бъде обичан.

Преди всичко Берлускони беше съблазнител. От ранните си дни като случаен певец на круизни кораби, през времето, когато продаваше недвижими имоти, до десетилетията като политик, който се усмихваше на италианците от телевизионните предавания, излъчвани по каналите, които притежаваше, Берлускони беше безсрамно съсредоточен върху едно нещо: да спечели всеки, който се намираше пред него. "Помислете си колко много жени има, които биха искали да си легнат с мен, но не го знаят", е цитиран да казва в книга за възхода си към властта. "Животът е проблем на комуникацията."

Един от авторите на тази статия присъства на вечеря, на която Берлускони три часа и половина разказва на представители на чуждестранната преса за ястия, които се основават на цветовете на италианското знаме: чиния с моцарела, домати и босилек; паста трис с песто, домати и сирене. Говорейки през 2011 г., по време на последните си месеци като министър-председател и в разгара на сексуалните си скандали, Берлускони не отрича, че организира вечери с "красиви момичета", но настоява, че те са "изключително коректни".

Но той не се притесняваше от неприличния, понякога самоироничен хумор. Едно описание на вечеря завършва с това, че министър-председателят вдига малкия си пръст, докато отрича възможността негов приятел да е участвал в каквото и да е либидно поведение. "За да намериш неговия пенис на 80-годишна възраст, трябва да организираш лов на съкровища" - каза той. Предполага се, че разговорът не е бил записан, но новината за него бързо е изтекла, най-вероятно от Берлускони или от член на обкръжението му.

В стремежа си към обожание Берлускони беше готов да премине всякакви законови и етични граници. Той изгради телевизионната си империя въз основа на вратичка в италианското законодателство, заобикаляйки забраната за създаване на национална мрежа, като закупи колекция от местни телевизионни станции и пусна в тях едни и същи предавания. По времето, когато държавната телевизия RAI предлагаше стабилни програми, Берлускони проби с лицензирани американски телевизионни хитове като "Далас" и "Династия" и екстравагантни шоу програми с полуголи субретки.

Пробивът му в политиката идва след имплозията на италианската политическа система в корупционния скандал Mani pulite (Операция "Чисти ръце"). След разпадането на основните политически партии в страната, избирателите издигат Берлускони за министър-председател. До края на кариерата си той е преследван от обвинения, че е влязъл в политиката, за да избегне съдебно преследване за корупция - обвинения, които той отхвърля като част от "комунистически" лов на вещици.

Той е изправян пред съда поне 36 пъти по обвинения, вариращи от фалшиво счетоводство до подкупване на съдии, като няколко пъти е осъждан, след като правителството му съкращава давностния срок или променя закона по друг начин. (По същия начин мавзолеят му, който по време на построяването му е бил незаконен поради това, че е бил твърде "близо до човешкото жилище", е бил узаконен от правителството му през 2003 г. с промяна на 200-годишен закон). Често обвиняван в пресата, че има връзки с мафията, той също толкова често отрича това. Единственото обвинение, което остана в сила, беше присъда от 2013 г. за данъчна измама, която му забрани да заема длъжност за шест години. Присъдата му от същата година за платена сексуална услуга с 17-годишно момиче и злоупотреба със служебното положение, за да го прикрие, по-късно е отменена при обжалване.

Въпреки че Берлускони водеше кампания като реформатор и три пъти беше министър-председател, той не остави в наследство ефективно законодателство. Неуморим саморекламист, който не се свенеше да пуска предизборния си клип в чакалнята на офиса си, времето, през което управляваше Италия, беше прекарано в дребни политически битки и битки с пресата и съдебната система. Преди окончателното му сваляне от власт през 2011 г. списание "Икономист" го определи като "човекът, който прецака цяла една страна". Но като политическа фигура не може да се отрече, че е оставил следа в Италия - а и в света. Със стила си на шоумен Берлускони премина през скандали, които биха унищожили повечето политици, като стана пионер в нова форма на медиен популизъм, който по-късно предизвика сравнения с бившия американски президент Доналд Тръмп - човек, когото той осмиваше като "твърде арогантен".

В международен план Берлускони си партнира с либийския лидер Муамар Кадафи и руския президент Владимир Путин. Още през октомври той описва Путин като "приятел", като му е изпратил бутилка вино за рождения му ден, според аудиозапис, публикуван в италиански медии. У дома той изкова нови политически позиции, като управляваше в съюз с надигащите се десни, антиимигрантски популисти в Италия - само за да бъде окончателно засенчен първо от партията "Лига" на Матео Салвини, а след това от партията "Братя на Италия" на италианския министър-председател Джорджия Мелони.

Берлускони прекара десетилетието след падането си от власт през 2011 г. като намалена политическа фигура, като прекара известен период извън властта заради присъдата си за данъчни измами, последван от няколко години като член на Европейския парламент, преди да се завърне в Сената през 2022 г. Въпреки че остана председател на своята партия "Форца Италия", която в момента е в правителството, и направи опити да играе ролята на "kingmaker", той се превърна не толкова в силен политически играч, колкото в обект на подигравки. На 86 г. Берлускони вече беше крехък човек, често улавян от камерите как му помагат да ходи. Маурицио Кроца, един от най-известните италиански комици и постоянно присъствие по телевизията, обичаше да го представя как внезапно заспива, докато говори.

Докато Италия се готви да погребе един от най-запомнящите се политици, журито все още не е решило дали ще си спомня за него с любов. Но няма съмнение, че ще бъде запомнен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase