Докато Франция отбелязваше края на Втората световна война в Европа този месец, Еманюел Макрон изглеждаше като изолирана фигура на почти празния булевард "Шанз-Елизе", заобиколен от стоманени бариери за сигурност, които не позволяваха на никого да се доближи до него на близко разстояние.

За пръв път по заповед на полицията френският народ не беше допуснат до голяма зона, където се провеждаше официалното възпоменание за освобождението на 8 май. Шест години след първата си президентска победа и една година след като спечели втори мандат в Елисейския дворец, Макрон едва ли може да се покаже на публично място, без да бъде освиркан или обиден.

Най-младият френски президент, който някога олицетворяваше надеждата, триумфално победи крайната десница и твърдеше, че е разчупил политическия калъп, като се е издигнал над традиционните разделения, от обект на възхищение се превърна в обект на презрение. Решението на Макрон да прокара увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години, въпреки огромната опозиция, предизвика безпрецедентен гняв в цялата страна - повечето от тях насочени към самия президент.

Това не е първият случай, в който френски президент се сблъсква с народния гняв: Никола Саркози, Франсоа Оланд и Жак Ширак навремето също са били публично обиждани. Но нито един от тях не е преживял такъв мащабен срив на рейтинга. Повече от 70 % от избирателите не одобряват Макрон.

Присъствах на някои от неотдавнашните протести и разбирам защо толкова голяма част от разочарованието е насочено лично към президента. Силата на чувствата не е нито непропорционална, нито несправедлива. Предизборният лозунг на Макрон през 2017 г. беше, че Франция се нуждае от държавен глава, "подобен на Юпитер", като Юпитер е "не просто бог, а цар на боговете". На поста си той надлежно упражняваше властта отгоре надолу и по силно егоцентричен начин. Трудно е да се откъсне това от инстинкта да му се търси лична отговорност за действията на правителството.

По въпроса за пенсиите хората продължават да са основателно възмутени, че правителството умишлено ги е дезинформирало за минималната сума, която ще получават при пенсиониране. Няма друга алтернатива - каза Макрон. И все пак, както показаха икономистите, имаше алтернативни начини за финансиране на пенсионната система. Но Макрон се прочу с това, че след избирането си премахна френския данък върху богатството и намали корпоративните данъци - решения, които сега се поемат от работещото население. "Президентът на богатите", както го наричат, повече от всякога се възприема като техен най-добър съюзник.

Но пенсионната реформа вече не е най-големият проблем. Начинът, по който се процедираше с нейното одобрение в закона, и лошото отношение към нейните противници обясняват защо 65% от анкетираните в неотдавнашно проучване заявиха, че смятат Макрон за "брутален". Неговата арогантност накара хората не само да се обидят, но и да са готови да заключат, че той си е поставил за цел да демонтира основни стълбове на френската система за социална защита.

Макрон няма мнозинство в парламента, така че постигна своето само чрез позоваване на конституционни изключения. Член 49.3, който позволява на изпълнителната власт да приема закони без гласуване в парламента, беше искрата, която разпали пожара. Едва ли той е бил изненадан, че пренебрегването на милионите хора, които бяха излезли на улицата (78% бяха изразили несъгласието си с използването на член 49.3), ще бъде изтълкувано като провокация.

Глухотата на Макрон към обществените настроения също изглежда пресметната: в навечерието на едни от най-големите национални стачки през март той се включи в дневен телевизионен блок, където средната възраст на аудиторията е 68 години попита: "Мислите ли, че ми харесва да правя тази реформа?". Клипът се разпространи като вирус и дори млади TikTokers имитираха покровителствения му тон.

Полицейската бруталност засили антимакроновските настроения до такава степен, че 77% от хората вече казват, че смятат президента за "авторитарен". Кадри, на които полицаи бият невъоръжени протестиращи, обиждат ги или се шегуват с вредите, които могат да им причинят, станаха популярни. Стотиците произволни задържания след всеки протест, които не са довели до съдебно преследване, бяха осъдени от официалния орган за надзор на гражданските свободи, който предположи, че властите умишлено са използвали полицейска тактика за сплашване, за да обезкуражат законно протестиращите.

Въпреки този жестоко репресивен климат, тълпите се увеличаваха, защото хората знаеха, че пренебрегвайки възраженията на мнозинството, Макрон предава и едно от основните си обещания. През май 2022 г. той беше преизбран с подкрепата на много леви хора, които не го подкрепиха на първия тур, но бяха призовани да гласуват на втория тур, за да не допуснат крайнодясната му претендентка Марин Льо Пен да вземе властта. В победната си реч той призна това, като заяви, че резултатът "ме задължава". Той знае много добре, че не е избран, за да приложи неолиберална програма, която може да разруши основни елементи от заветния социален модел на Франция. Няма по-голям знак за презрението му към онези, които му помогнаха да се върне на власт, от готовността му да прокара такава непопулярна реформа, подкрепена от полицейска бруталност.

Остават четири години до края на президентството му, а Макрон призовава за "помирение и единство" - но успява само да затвърди впечатлението, че не го интересува какво мислят французите. В телевизионно интервю миналата седмица той отстояваше твърдо позицията си, като отново категорично отхвърли всякакви предположения, че е преценил ситуацията погрешно. Запитан дали разбира защо хората смятат, че е проявил пренебрежение към тях, той изнесе лекция на водещия относно значението на понятието "пренебрежение".

Рохая Диало, „Гардиън“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase