Снимка: Личен архив

123

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Живот ли бе да го опишеш

След като няколко жени, които могат да пишат, взеха, че родиха, се появи платформа, различна от форумите, която се занимава с майките и премеждията им като такива. Историите измислят и събират Елисавета ( майка с опит, придобит покрай трите й деца) и Красита (с пресен младенец). Двете влизат в ролята на "доброто" и "лошото" ченге и се опитват да разнищят преживелиците на жените, драпащи да запазят добре познатия си и обичан обществен живот и статуса си в него, като същевременно се справят съвършено с неща, като бебе например, с което се срещат за първи път. 

Стъпките, които извървяват със сигурност водят до не една нелепи и сконфузни ситуации. И за да не си мислят, че подобно нещо само на тях се случва, докато всички останали майки са опитни, можещи, знаещи как се гледат деца, в "Майко мила" всеки може да сподели неволите си около хлапетата. Тези, превърнали се в приключения, лековата трагедия или просто удар по самочувствието на всяка себеуважаваща се жена. 

Всички тези майчини преживявания са погледнати изключително и само от смешен ракурс, без сантимент, самосъжаления и изисквания. Само с искрено желание: на майката да се гледа като на равноправен член на обществото. Не, че това е лесно, след като тя  често изглежда като войник, притежаващ нечовешка сила, преборвайки софийската инфраструктура с количка, пълна, освен с бебе и какво ли още не. И покрай това разбива всички илюзии, че жената е крехко същество, обичащо да се грижи предимно за емоционалното си и физическо здраве.

Та, ето го и битието на майката, комично, иронично, но не и трагично. Разказано от...

"Доброто" и "лошото" ченге

"Настройката на един родител към децата не е повлияна от това какъв брой зверчета имат", разказва Елисавета. Според нея жените, които твърдят, че с първото много са внимавали, а с третото не – не са съвсем честни.

"Една майка си запазва тенденцията да гледа децата по един начин. Самата аз имам по-различен фокус в отглеждането на децата ми. Не съм била от майките, които много внимават да не падне детето им, не съм съсредоточена около въпроса какво ядат". Затова и тя е "лошото" ченге, за разлика от Красита, която трепери повечко над мъника си. 

Темите

Двете говорят по 80 пъти на ден, докато решат какво точно да пишат, но със сигурност описват ситуации, които лично са преживели. Извайват образа на майката с всичките й лица. Историите са разказани през тяхната призма, а не през тази на обществото. Радват се, ако и други споделят своите. Оказва се, че интересът към тези сюжети е голям, а двете вече спокойно си правят прибързания извод, че българската майка се опитва да се отърси от "форумния" си живот, за да прочете нещо смешно за себе си.

Трансформацията в майка

А дали майчинството ги е променило? Елисавета, съвсем не вярва в това. Все пак изтъкна три големи промени.

Първата е нещо, което няма как да бъде обяснено на хора, които нямат деца, а именно, че ставаш реципиент на безусловна любов. Такава без никакви уговорки. Отрочетата ти те обичат, независимо каква свиня си и как изглеждаш. Те просто имат нужда от теб. Това е нещо, заради което си заслужава човек да стане родител. 

Второто е, че си прикован към детето си завинаги – в емоционален план, най-вече. Човек може да се раздели с всичко на тази земя, да си хване чантата и да избяга, но в момента, в който родиш, едно невидимо въже се връзва за крака ти, по-дълго и от разстоянието от тук до Марс. 

Третото е, че ставаш по-зает в размери, в които не може да бъде обяснено. И понеже ролята на жената е да бъде майка от хилядолетия, обществото я възприема за даденост. Особено в съвременния свят, в който жената има функции наравно с мъжа. Т.е. работи, простира, излиза навън, има компания. Майчинството се превръща в изключително предизвикателство от чисто физически и емоционален план. "Иначе съм абсолютно същия човек", сигурна е тя.

А пък Красита и нейният "жалък" едногодишен опит, я е направил по-търпелива. Но само към детето. Не проявява никакво разбиране към проблемите, свързани с логистиката по извеждането му.

"Физически е тежко да излезеш с бебето си из България. Борим се с препятствия, които в нормалните страни са решени отдавна. И това, не е защото са нещо специално, а защото са елементарни права и привилегия на човек, превозващ друг с количка", твърди тя.

Така майчинството всъщност прави Красита човек, който започва по-активно да си търси правата. И така тя бе една от създателките на инициативата "Път за бебешки колички". Разказва, че продължават да я заливат със снимки с трудни за ползване терени, но общинарите все така нямат пари за тротоари.

Родител днес

Елисавета и Красита вече са си създали мнение за съвременния родител. Виждат, че дори с малко дете, хората пазят своята толерантност само до момента, до който се отнася до тяхното жабче. Стигне ли се до останалите – често са виновни. Хората без деца, дори не искат и да коментират. Рядко срещат неутрални зрители, станали неволни свидетели на техния клет живот, в момент, в който се опитват да хармонизират зверчето си.

Проблемът, според тях е свързан с факта, че в момента с жената се случва промяна в обществената нагласа. "От една страна е останал архаичният модел, че тя трябва да си остане у дома и да гледа децата си. От друга – идва настоящето, което я кара да има равна позиция с мъжа. Това, което се получава е вътрешна фрустрация в жената, а тя поражда вина, агресия и недоволство.

Съвременната майка се чувства виновна, защото желанието да работи я лишава от това да даде внимание на децата си" - обяснява Елисавета.

"Все още я има тенденцията у нас, майката да бъде запокитена в кюшетата на социума, обявена за досадна, ретроградна, глупава, изискваща привилегии. Внушава се, че изисква нещо от другите хора, които те да й дават непрекъснато.", уточнява и Красита.

 Все пак тя е категорична: "Много е важно да стане ясно, че никой от никого нищо не иска" и допълва, че това да имаш дете не те сваля по-долу в обществената йерархия.

"Има хора, които се възмущават на майките, наричайки ги саркастично "новите вегани", но да не прозвучи като прокоба, защото това утре може и на тях да се случи и да видят какво е. Да имаш дете е съвършено нормално. Тенденцията да се осиновяват кучета, котки, белоглави орли и други е чудесна, но ако бяхме направени да раждаме белоглави орли щяхме, но не сме. Направени сме да се възпроизвеждаме като хора и това е много естествено, но явно е добре да бъде обяснявано на всички".

И двете са убедени, че западните общества се държат коренно различно към майката. За тях тя е напълно равноправен член на обществото и няма нужда от специално отношение като към някакъв инвалид. Има общества, където децата са на изключителна почит. У нас неразбирането към детския плач и шум е опасна тенденция, свързана с факта, че имаме нетърпимост към децата, че не искаме те да нервничат, да изявяват чувствата си. Особено опасна, при положение, че преживяваме безконтролен демографски срив.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase