У-лицата с Найден Йотов: Да учиш в извънредна ситуация

Найден

Макар и официално от 2008 г. да работи в училище, Найден Йотов не гледа на учителството като на професия. Дори му е неудобно, когато трябва да го посочи в официални документи. Усеща се много повече като пътешественик, а за процеса на учене гледа като на тайнство на съприкосновение между души, сърца и умове. "Иначе даскалъкът е занаят и той се усвоява, ако си готов да понасяш удари от всякакво естество, най-вече в представите си за нещата.", разказва той пред Dnes.bg.

Всъщност с учението се сближава още в детските години, когато събира съучениците си и по-малките деца около себе си и им преразказва историите, които е чел и описва разликите между рицарски меч, рапира и шпага.
Съвсем скоро успяхме да се срещнем с Найден по време на фестивала "(не)Възможното образование". За него този фестивал носи информираност и привлича внимание към процесите, които ни формират като личности.

"(не)Възможното образование"

Надеждата ни като организатори е, че бихме могли да повлияем върху осведоменото решение за избор на образователна пътека, на отвореност към алтернативни подходи. "Фестивалът стана част от живота ми и въпреки, че преглеждам филмите на подготвителния етап, при прожекциите на които има други хора, се случва нещо интересно. Обичам да следя за реакциите на зрителите и да участвам в дискусиите след това. Тогава се получава истинско завихряне на енергии и характери – прилича на битка за Обетованата земя, в която има място за всички. Изглежда близо и достижимо. Всеки път – все повече.", отбелязва преподавателят. Самият форум стартира за трета поредна година в София. Началото бе на 6 март в Чешки център, но се наложи и да бъде отложен, покрай строгите мерки за коронавируса.

И докато участници и зрители нищиха въпросите около това как децата учат най-добре, за Найден е ясно: Това е въпрос, който никога няма да разберем, защото едно дете не учи като друго. "Всяка човешко същество в процеса на превръщането си в личност извървява индивидуален път и той е неповторим, дори и да прилича на други такива. Причината е в уникалността на всяко начало – по време, място, настрой, среда, учители, нужди – естествени и натрапени и т.н. Детето учи най-вече чрез емпатия. Като се свързва с източника на познанието, а това може да е човек, куче, цвете, капка дъжд…"

Да учиш в извънредна ситуация

Днешната ситуация с епидемията от корона вирус, според Найден, е показателна за това как обществото функционира в неговите малки и големи звена. Реакцията показва степента на подготвеност за изненади. "Живеем в изключително динамично време, където се случват неща, познати ни преди единствено от научно-фантастичната литература. Една от често използваните теми е пандемията, която изличава три четвърти от човечеството, а останалите намират лек (в по-оптимистичните сценарии). Наша задача като учители е да развием в учениците навици за реагиране в неочаквани ситуации. За това помагат ролевите игри и театрализиране на урока по теми като чумната епидемия в Европа или Вартоломеевата нощ например. Опасност в реално време, при която или намираш решение или излизаш от играта. Друг вариант за учене при кризисна ситуация или невъзможност да отидеш на училище са виртуалните класни стаи, все още слабо използвани в България, но с голям потенциал в дългосрочен план. Светът все повече се ориентира към дистанционна форма на учене. Разбира се и самите ние като преподаватели имаме да извървим дълъг път заедно с децата, защото, както казва Артур Кьостлер "Творческата дейност е вид на учене, при който ученикът и учителят се намират в една и съща личност".

Предизвикателствата

За Найден Йотов като преподавател сред най-сложните предизвикателства, с които се сблъсква в училище са дисциплина, нерадение, апатия, келешлък, лошо възпитание, масово изпростяване и нуждата постоянно да се мотивира от трохи, които трябва да ме наситят, а не винаги успяват. "Тогава на помощ идва нещо по-силно от разума и то е упоритото копаене на пъртината между мен и тях. Учителят и учениците винаги са свързани, след като са поставени в класната стая или на поляната, те са съединени с невидими връзки отгоре и след като съм там, то трябва да довърша започнатото.", разказва Найден.

По думите му, образованието у нас трябва да е свободно от хилядите формалности и правилници, с които се бори всекидневно. Подкрепено от родителите, защото разбират, че без него не може. Затова, според преподавателя, то трябва да се превърне във възможен проект, в който вярват всички.

"Образованието не е нещо, в което влизаме в първи и излизаме в дванайсти клас. Образованието е стълба, която започва с първото вдишване и завършва с последния дъх. Учи се навсякъде и непрекъснато.”, размишлява той – "Училището е една от формите, но не единствената". Според него опитът извън училище и уроците в клас трябва да са в гъвкава и непрестанна връзка. "Само тогава имаме живо общение и развитие на мисълта. Освен това, нека не забравяме, че без усилия няма победа. Така, както мускулът се напряга, има треска, къса влакна, изпада в хипертрофия и нараства, така и мозъчните връзки трябва да са в постоянно действие. Човек отива в залата да тренира, защото го намира за важно. Учениците не знаят защо трябва да ходят в училище. Това е простата истина. Когато някой отдели време да им отговори на въпросите, а после пак и пак, картината се изменя и те идват, защото знаят причината да учат, да разберат кои са и да постигнат мечтите и целите си. Когато учителят покаже, че е възможно средата за учене да е интригуваща – не забавна, а именно интригуваща, тогава желанието за учене се разбужда като титан от дълбините на детето и чудото става. На следващия ден обаче, всичко започва отначало.", разказва Найден.

А дали това може да е реално – защо не. Стига  да се направят правилните усилия в нужното време. По думите му има неща, които прилягат на съответната възраст, установени от хилядолетия. "Дали прочетените приключенски книги и фантастични романи в детството ни формират по същия начин, както, ако са прочетени в зряла възраст след 20-та година? Разбира се, че не. Просто ставаш друг човек, не по-лош, но друг.", отбелязва учителят.

Колегите

Найден Йотов цени в колегията си, че всеки е различен по опитност и образование, но най-вече по характер. Така, според него, се създава палитра от индивидуалности, които представляват истинско изпитание за учениците и спомагат за тяхното разнообразно и многопластово формиране като личности, докато израстват през класовете. "Визията на всеки един от нас се променя през годините. Това е една от радостите да си учител, с всяко ново поколение виждаш свеж полъх от бъдещето.", отбелязва той.

За Найден училището на неговите мечти е пространство, в което ученици, учители и родители работят заедно за бъдещето на своите деца и се чувстват мотивирани да го правят. "Именно родителят, учителят и средата, а не конкретната система, са ключови за правилното формиране на личността, която става светлина за човеците и надежда за идното.", отбелязва той.