Десет години след като посрещна първите си затворници, породилият бурна полемика затвор в Гуантанамо си остава за мнозина символ на нарушаването на правата на човека въпреки обещанията на президента Барак Обама да го затвори, пише Франс прес.

Когато затворът беше отворен на 11 януари 2002 г., в него бяха докарани двайсетина арестанти от Афганистан. Те бяха затворени в килии под открито небе. Днес тези площи са обрасли с бурени и сред тях бродят игуани.

Снимките на тези първи затворници в оранжеви затворнически гащеризони, с лица, скрити под черни качулки, обиколиха света. Това бяха първите вражески бойци на
президентското управление на Джордж Буш-младши, арестувани в отговор на кървавите атентати от 11 септември 2001 г.

Разположен в залива Гуантанамо, в Югоизточна Куба, центърът за задържане беше построен във военноморска база с площ от 116 квадратни километра, която САЩ наемат от Куба по силата на американско-кубински договор от 1903 г.

В затвора, чиито първи солидни постройки, са изградени през май 2012 г., бяха държани през годините общо 779 мъже и юноши. През 2003 г. там по едно и също време се намираха 680 души. С течение на времето обитателите на Гуантанамо намаляха.

Днес там има 171 затворници. Те са надзиравани от 1850 американски военни и цивилни служители. От тези 171 затворници 46 попадат в категорията на задържаните за неопределено време.

Тези хора не могат да бъдат съдени поради липса на доказателства, но не могат да бъдат и освободени, защото биха могли да се върнат на бойното поле, а никой не иска да поема политическата отговорност да ги обяви за безопасни.

Въпреки ангажиментите на президента Барак Обама да затвори центъра за задържане преди януари 2010 г., закон, приет от Конгреса и влязъл в сила в края на декември, пречи де факто на осъществяването на тази цел. Законът забранява използване на американски държавни средства за прехвърляне на задържаните от Гуантанамо към американски затвори или към трети страни. Законът изисква предполагаемите заподозрени за тероризъм затворници в Гуантанамо да бъдат изправени пред военни съдилища.

"Въпреки че президентът Обама е решен да затвори Гуантанамо, Конгресът прие мерки, които му пречат да го направи", заяви полковник-лейтенант Тод Брисийл, един от говорителите на Пентагона. Той допълни, че за страна, която е във война, е изключително важно да попречи на задържаните в Гуантанамо да се върнат към въоръжената борба.

Условията в затвора в Гуантанамо се подобриха през годините и задържаните разполагат с повече свобода в общите части на лагера, в който се намират 80 процента от затворниците.

"Надеждата за затварянето на Гуантанамо намалява", смята Джонатан Хафец, преподавател по право в университета Ситън хол, в щата Ню Джърси. "Заради този закон закриването на Гуантанамо се превръща във все по-труден за разрешаване политически и юридически въпрос", допълва юристът, който е и адвокат на двама затворници от Гуантанамо.

Според него затворниците от Гуантанамо са жертва на тотална юридическа бъркотия.

"Те не са нито военнопленници, нито обикновени затворници. Те нямат никакъв статут", допълва и Карен Грийнберг, експерт по тероризма в университета Фордам и автор на книгата "Първите 100 дни в Гуантанамо".

"Неуспехът на американското правителство да затвори центъра за задържане в залива Гуантанамо е лошо наследство в областта на правата на човека", подчертава доклад на "Амнести интернешънъл", публикуван по повод 10-ата годишнина от откриването на затвора.

Центърът за задържане е известен с доста суровите си методи за разпит и си остава обида за правата на човека, посочва експертът от "Амнести интернешънъл" Роб Фриър.

"Гуантанамо е не само символ на злоупотреби и на лошо отношение, той е символ на накърняване на международните принципи за правата на човека. Този символ продължава да съществува и днес, тъй като в Гуантанамо все още има затворници, задържани за неопределено време и на произволен принцип, без срещу тях да са повдигнати обвинения или да се водят дела", допълва специалистът.

Само шест от задържаните в затвора бяха признати за виновни от специалните военни комисии. Седем други затворници трябва да бъдат изправени пред тези специални трибунали в идните месеци. Сред тях е и предполагаемият мозък на атентатите от 11 септември 2011 г. Халид Шейх Мохамед.

Докладът на "Амнести интернешънъл" по повод годишнината от откриването на Гуантанамо критикува остро дългогодишното нежелание на САЩ да прилагат принципите на защита на човешките права и същевременно да очакват от други да ги прилагат.

"Гуантанамо накърни силно репутацията на САЩ по света", припомня Хина Шамси, директорката на правозащитната организация Американски съюз за гражданските свободи.

"Преди 10 години никой не можеше да си представи, че Гуантанамо ще стане неделима част от американския пейзаж", допълва тя.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase